нормативна уредбаза съветаструктуракомисииоргани и дружествазаседанияновиниконтакти
начало
закони
правилници
наредби
версия за печат

Стратегия за развитие на социалните услуги за деца и семейства в град София 2010 - 2013 г.

(Приета с Решение № 51 по Протокол № 58 от 11.02.2010)

 

СЪДЪРЖАНИЕ:

Въведение …………………………………………………………..3

ЧАСТ ПЪРВА ……………………………...………………………...4

Състояние на услугите за деца и семейства ...……...……4

ЧАСТ ВТОРА ......................………………..........…………...13

Силни и слаби страни, предизвикателства и възможности ...............................................................13

ЧАСТ ТРЕТА.....……………………….………..........…………...18

Визия и приоритети   .....................................................18

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА..............………….………..........…………...19

Стратегически цели........………….………..........…………...19

ЧАСТ ПЕТА.…………………………….………..........…………...26

Мониторинг и оценка.......………….………..........…………...26

ПРИЛОЖЕНИЕ.................................................................27

Документи, определящи рамката за предоставяне на социални услуги за деца и семейства в България ...........27

                        

                      Въведение

Настоящият документ е Стратегията на Столична община за развитие на социалните услуги за деца и техните семейства на територията на град София. Документът представя визията на Столична община и нейната администрация за това какви социални услуги трябва да се предоставят за децата в София, които имат нужда от подкрепа и за техните семейства и обкръжаваща среда. Програмният период на документа е 2010 – 2013 г.

Стратегията включва анализ на предоставяните към момента услуги и форми на подкрепа, обхвата на целевата група и основните акценти (приоритети) при предоставянето на услугите. Съществена част от Стратегията е формулирането на стратегическите и свързаните с тях конкретни цели, изпълнението на които ще доведе до постигане на желаните резултати, както и дейностите (мерките), които трябва да бъдат предприети за предоставяне на достъпни и качествени социални услуги за деца и техните семейства, както и за създаването на подкрепяща среда. Изпълнението на стратегическите цели ще създаде условия и ще допринесе за изграждането на минимален гарантиран брой и вид услуги за децата и техните семейства. Услугите са фокусирани върху потребностите на децата и семействата на територията на общината. Те са в съответствие с националните[1] и  международните нормативни и стратегически документи и практики и се основават на принципа, че всяка услуга, дейност или инициатива се предприема и цели постигане на най-добрия интерес на детето.

Този стратегически документ е същностна част от другите стратегически документи на Столична община, насочени към реализиране на социални политики за различните уязвими групи. Целта му е да се определят общинските приоритети в областта на социалните услуги за деца, които отразяват специфичните местни потребности и представлява част от другите стратегии на територията на столицата, сред които:

·         Стратегия за развитие на социалните услуги на Столична община;

·         Стратегия за развитие на социалните услуги за хора с увреждания на територията на Столична община;

·         Общинска програма за закрила на детето на Столична община;

·         Програма за развитие на физическото възпитание и спорта;

·         Общинска стратегия по десетилетие на ромското включване в София  2007 – 2013 г.;

·         Други.

Рамката на настоящата стратегия се определя от водещата Стратегия за предоставяне на социални услуги на Столична община 2009 – 2013 г., в която са формулирани основополагащите принципи и стратегически цели за и при предоставянето на видовете социални услуги за всички целеви групи на територията на столицата. Визията, основните принципи и стратегически цели, формулирани в Стратегията за развитие на социалните услуги на Столична община са намерили своето специфично отражение и реализация в настоящия документ, посветен на отделна целева група - децата.

ЧАСТ ПЪРВА
Състояние на услугите за деца и семейства

І. Обективни тенденции и процеси, които влияят на профила на целевите групи деца и младежи на територията на София и променящите се нужди от социални услуги.

При структурирането на системата за социални услуги за деца на територията на София следва да се държи сметка за следните обективни тенденции и фактори, които имат определящо значение по отношение на целевите групи и потребностите от услуги.

1. Демографски фактори и тенденции.

Общите демографски тенденции, които намират проявление през последните 10 години, имат своята изява и на територията на София. Продължава неблагоприятната тенденция на абсолютно и относително намаляване на детското население в Република България, което показва трайно наложил се процес на застаряване на нацията. Основните причини за това са ниската раждаемост, значителната  миграция на деца, сменящи своето местожителство в страната или заминаващи за чужбина със своите родители, както и относително високата детска смъртност.

Намаляването на раждаемостта също така се дължи както на измененията в социално-икономическите условия, така и на промяната в приоритетите на жените – на първо място се поставят ценности като завършване на образованието и осигуряване на работа. Ето защо стратегиите и политиките, касаещи децата, включително тези за развитие на социалните услуги, трябва да бъдат насочени към създаване на подходящи условия за раждането, отглеждането, възпитанието, материалната осигуреност и социалната реализация на децата.

Наред със застаряването на нацията, значим проблем е и ранната раждаемост  и относително значителния процент на майки на възраст под 15 години. Ранното майчинство може да бъде фактор за социално изключване на майката със съответните последици и за детето. По брой на ражданията и абортите на момичета във възрастта от 15 до 19 години България е на едно от първите места в Европа.

2. Промяна на моделите на семейно поведение

България е на едно от първите места сред източноевропейските страни по относителен дял на извънбрачни раждания от всички родени деца. Абсолютният и относителният дял на децата, родени извън брак, устойчиво се увеличава - от 38,4% през 2000 г. този дял нараства на 49,0% през 2005 г. През 2006 г. броят на живородените извънбрачни деца е 37 569, или 50,8% от всички деца.[2] Националната статистика и изследванията констатират тенденция на промяна и в брачното поведение - продължават да намаляват сключените бракове и да се запазва броят на разводите.  В тази връзка се увеличава и броя на самотните родители, които полагат сами грижи за децата си. Тези нови модели на семейно поведение изискват разработването и на нови видове алтернативни социални услуги за деца и подкрепа на техните семейства, които да отговарят на спецификата и потребностите на целевите групи.

3. Влошаване на здравето на децата

Продължава да е налице тенденция на относително висок процент на детска смъртност, особено сред ромските общности. Рискови фактори като среда и хранене доведоха до появата на забравени заболявания като туберкулозата.[3] Статистическите данни показват и увеличаване на  злокачествените заболявания при децата на възраст от 0 до 17 години.

През последните 10 години в редица представителни за страната изследвания[4] и статистически данни бяха констатирани изключително тревожни тенденции по отношение на здравето на децата и младите хора, свързани с тяхното поведението, като:

·        рисково сексуално поведение, висока честота на ранната бременност (до 19 г.) и увеличаване броя на абортите в същата възраст  (8% от ХИВ -позитивните лица са на възраст от 15 до 19 години, а 46% са на възраст от 20 до 29 години);

·        широко разпространение на употребата и злоупотребата с психоактивни вещества (цигари, алкохол, наркотици, лекарствени средства);

·        нарастване на сърдечно – съдовите заболявания и смъртността от тях;

Психичното здраве на децата е друг значим обществен проблем за България включително за столицата. Двадесет процента от децата и юношите страдат от емоционални, поведенчески проблеми и проблеми на развитието, а около 12% - от психични разстройства[5] .

4. Запазване на относително високия дял на деца, отпадащи от училище.

Статистическите данни показват, че се запазва тенденцията за относително висок дял на учениците, отпадащи или застрашени от отпадане от училище. Основните фактори, които оказват влияние върху отпадането на децата от училище са следните:

·        Лошо икономическо състояние на семейството, в което детето живее.

·        Придържането към определени културни стереотипи, особено когато семейството живее в компактна група сред представители на собствения етнос. Етническата принадлежност проявява влиянието си върху отпадането от училище както чрез икономически мотиви за напускане, така и чрез т.нар. семейни причини (ранни бракове, непълни семейства и др.).

·        Третата основна група мотиви за отпадане от училище се определя от училищната среда и свързаните с нея педагогически фактори: трудности, които детето среща в училище; интерес към учебния процес и произтичащото от него желание/нежелание да се посещава училище; конфликтни отношения със съученици и/или учители; качество и методи на преподаване и подкрепа на децата с трудности при усвояване на учебния материал.

·        През последните години се увеличава значението и на миграцията на родителите като причина за напускане на детето от училище.

5. Непрекъснат приток на граждани в столицата и увеличаване на броя на децата на улицата.

През последните години в столицата се наблюдава устойчива тенденция на увеличаване на населението и приток на граждани от други части на страната. Този процес на миграция доведе до увеличаване на броя на бездомните, просещите и зависимите от наркотични вещества, в това число и на децата на улицата. Голяма част от лицата, установяващи се в столицата, не отразяват промените в своята адресна регистрация, няма данни за тяхното семейно положение и брой деца, а това е пречка за обективна оценка на потребностите и адекватно планиране на услугите, включително услугите за деца, както и на техните образователни потребности.

6. Насилие срещу деца.

Статистическите данни и изследванията на специализираните органи показват, че насилието срещу деца е актуален проблем за българското общество. В тази връзка това е значим проблем и за гражданите, живеещи на територията на столицата. Тревожна е тенденцията, според която се регистрира висок процент на насилие над деца в семейна среда.[6] Касае се както за различни форми на физическо и психическо насилие спрямо децата, така и за риск те да станат жертва на сексуално насилие и пренебрегване.[7]

Устойчива тенденция през последните години е и насилието в образователните институции. На практика то е най-разпространено след насилието в семейството. Преобладаващите случаи на физическо и психическо насилие в училищата определят необходимостта от развиване на дейности и услуги, насочени към повишаване компетентността и на учителите, и на децата за справяне с агресивното поведение и конфликтите.

7. Настаняване на деца в специализирани институции

На територията на столицата има 7 специализирани институции за деца (в това число не са включени ДМСГД на територията на столицата). Една съществена част от децата, настанени в специализирани институции имат семейство и живи родители. Те са настанени в институции поради невъзможност техните родители да ги отглеждат в семейна среда. Причините за това са икономически, психологически, социални, както и липсата на социални услуги, явяващи се алтернатива на институционалната грижа. Тези обективни обстоятелства следва да се имат предвид при структуриране на институционалната грижа. В специализираните институции би следвало да се наставят основно деца без родители, а за децата, които имат семейства да се разработят други видове услуги, включително седмични форми или интернати, при определени ангажименти и отговорности на родителите и поддържане на контакт със семейството и естествената семейна среда.

Тенденцията в специализираните институции за деца на територията на столицата да се настаняват деца от други райони на страната, където живеят техните биологични семейства обективно затруднява процесите на деинституицонализация и реинтеграция на децата в семейна среда.

8. Концентрация на семейства и деца от ромска етническа общност в определени региони на столицата и придържане към определени поведенчески  и културни стереотипи.

На територията на столицата има няколко района с концентрация на семейства и деца от ромска етническа общност. В тези райони се възпроизвеждат определени поведенчески и културни стереотипи (ранни бракове, ранна раждаемост, висока степен на миграция, липса на уседналост, комуникацията в семейството и общността се осъществява на език, различен от български). Всичко това често води до различни модели на социално изключване на децата от тази етническа група. Те или въобще не посещават училище или отпадат твърде рано от учебния процес, преди да са завършили определена образователна степен. Един висок процент от тези деца са изоставяни от родителите си в специализирани институции, поради липса на икономически възможности да ги отглеждат или стават част от децата на улицата. Често тези деца са обект и на дискриминация.

9. Намаляване на доходите на населението в условията на икономическа криза и повишаване на безработицата.

Липсата на финансови ресурси в семейството много често може да бъде причина за социално изключване на децата и за изпадането им в риск. Бедността и недостигът на финансови средства се посочват от гражданите на столицата, като едни от най-често срещаните причини,  затрудняващи ги при ползването на социални услуги. В условията на световна икономическа криза, най-вероятно тази тенденция ще запази устойчивост през първата част на времевия период, за който се отнася настоящата стратегия. В тази връзка изключително важно е да се предвидят превантивни услуги и програми с ранна степен на интервенция, които да обхващат както децата, така и семействата.

10. Семейството е естествената среда, която следва да бъде стимулирана и подкрепяна за възпитание и отглеждане на децата.

Всяко дете и младеж заслужават да получат възможно най-добър старт в живота, да бъдат отглеждани и възпитавани в безопасна и любяща среда, да бъдат консултирани, изслушвани, да бъдат подкрепяни, за да разгърнат целия си потенциал.

Семейството е естествената среда, в която се възпитават и отглеждат децата. Родителите имат водеща роля за физическото, психическото и емоционално израстване на децата, както и за придобиване на важни социални умения. Родителството е дългосрочен ангажимент, процес, който продължава години и за съжаление не винаги родителите са добре подготвени за това предизвикателство. Следователно разработването на услуги и програми, насочени към децата и семейството е една важна инвестиция с дългосрочен ефект.

В резултат на действието на разгледаните тенденции и обективни предпоставки могат да бъдат определени следните целеви групи на територията на столицата, към които следва да бъдат адресирани социални услуги и програми за деца в риск:

·        деца жертви на насилие;

·        деца жертви на трафик;

·        деца в риск от отпадане/отпаднали от училище;

·        деца без родителска грижа:

o       деца, настанени в специализирани институции;

o       деца, в риск от изоставяне в специализирани институции;

·        деца на улицата:

o       бездомни деца;

o       просещи деца;

·        деца със зависимости;

·        деца с увреждания:

o       деца с физически и сензорни увреждания;

o       деца с интелектуални затруднения;

·        деца правонарушители;

·        семействата.

ІІ. Социални услуги за деца в специализирани институции и в общността на територията на гр. София.

На територията на Столична община към август 2009 г. действат общо 7 специализирани институции за социални услуги за деца с капацитет 465 места. В този списък не са включени домовете за медико-социални грижи за деца, поради техния статут на лечебни заведения и административно подчинение на Министерство на здравеопазването.

СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ИНСТИТУЦИИ ЗА ДЕЦА

АДРЕС

КАПАЦИТЕТ

1. Дом за деца „Асен Златаров"

кв. „Надежда-1", ул. „Сава Филаретов” № 23

55

2. Дом за деца от 3 до 7 години „Надежда"

жк. „Младост-1" бл. 30-31

40

3. Дом за деца -кв. „Драгалевци"

ул. „305" № 1

58

4. Дом за деца „Свети Иван Рилски"  от 3 до 7 години

жк. „Бъкстон", бул. „ Цар Борис ІІІ” № 128

38

5.Дом за деца „Христо Ботев" от 7 до 18 години

кв. „Горна Баня", ул. „Хр. Стефчов” № 2

49

6. Дом за деца „П. Р. Славейков" от 7 до 18 години

ул. „Пиротска" № 175

158

7. Дом за деца над 3 г. с умствена изостаналост „Дъга”

Бул.”Никола Петков” № 141

75

На територията на Столична община се предоставят следните социални услуги в общността, предназначени за деца и младежи, както и за членовете на техните семейства с капацитет 604 потребители (без ползвателите на асистенти по различните програми).

СОЦИАЛНИ УСЛУГИ В ОБЩНОСТТА ЗА ДЕЦА И МЛАДЕЖИ

АДРЕС

КАПАЦИТЕТ

1. Социален учебно професионален център  „Княз Борис І”

ж.к. „Хаджи Димитър”, ул. „Баба Вида” № 1

85

2. Център за социална рехабилитация и интеграция на лица с проблеми от аутистичния спектър

бул. „Ал.Стамболийски” № 168 А, партер

40

3. Център за временно настаняване на сираци над  16 години „Св. София”

ж.к. „Захарна фабрика”, бл. 51, вх. А

190

4. Комплекс за социални услуги за деца и семейства – КСУДС + Звено „Майка и бебе” /ЗМБ/

ул. „Лада” № 2

КСУДС - 120

ЗМБ - 10

5. Кризисен център за деца пострадали от насилие

ж.к. „Надежда”,  ул. „Свободна” № 30

22

6. Център за работа с деца на улицата

ж.к. „Надежда”, ул. „Свободна” № 30

8

7. Дневен център за деца с увреждания в кв. „Надежда 1”, в сградата на ДД „Асен Златаров”

кв. „Надежда-1”, ул. „Сава Филаретов” №  23

20

8. ЦОП в кв. „Надежда 1”, в сградата на ДД „Асен Златаров”

кв. „Надежда-1”, ул. „Сава Филаретов” № 23

50

9. ЦОП на ул. „Пиротска” 175, в сградата на ДД „П. Р. Славейков”

ул. „Пиротска” № 175

50

10. Център за настаняване от семеен тип на деца с интелектуални затруднения

ж.к. Люлин, бл.015, ап.19,вх.Б

6

11. ЦОП „Света София” в сградата на ДМСГД

ул. „Гюешево” № 21

105

12. Преходно жилище в сградата на Социален учебно професионален център  „Княз Борис І”

ж.к. „Хаджи Димитър”, ул. „Баба Вида” № 1

8

Асистентски услуги за деца

Асистент за независим живот[8] (Наредба за предоставяне на услугата „Асистент за независим живот”)

Столична община реализира проект „Център за консултиране, подкрепа и подготовка за самостоятелен живот на юноши в риск” по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” – „За по-добро бъдеще на децата” в партньорство с фондация „Дете и пространство”. Центърът се намира в сградата на Дом за деца „Христо Ботев” и е с капацитет 95 деца и юноши, численост на персонала 11 лица.

ІІІ. Анализ на нагласите

За ползването, удовлетвореността и потребностите от социални услуги в Столична община е направено социологическо проучване през октомври 2008 г. В проучването са обхванати три групи лица: хора с увреждания, деца в риск и лица в напреднала възраст. Въз основа на това социологическо проучване могат да се направят следните изводи за социалните услуги за деца в риск:

Като основни проблеми при ползването на социални услуги, включително услуги за деца, са посочени бедността, липсата на информация, недостатъчна достъпност на услугите, липса на услуги на терен, като и несъобразяване на  съществуващите услуги с реалните потребности. Като отделен проблем при ползването на социални услуги за деца е посочена и липсата на адекватна подкрепа за семействата.

Съществен процент от интервюираните ползватели на услуги, включително на услуги за деца, са посочили, че услугите са скъпи и качеството им не е добро. Отчита се липса на подготвени специалисти за предоставяне на адекватна подкрепа и услуги в училище. Малка част от интервюираните недоволни потребители на социални услуги (4.5%) считат, че въобще няма адекватни услуги за деца на територията на столицата.

И за интервюираните родители на деца в риск (предимно деца с увреждания) е валиден изводът, че гражданите демонстрират много по-голяма склонност да усвояват финансови средства под формата на социални помощи и различни форми на подпомагане, отколкото да ползват социални услуги. И за семействата на деца в риск може да се каже, че основно проявяват интерес предимно към усвояване на социални помощи, различни надбавки и други социални придобивки, които имат чисто финансови измерения и пряко или косвено се включват в техния индивидуален или семеен бюджет.

Основен доставчик на социални услуги за деца на територията на София е Столична община – 79.1% от интервюираните потребители на услуги за деца с увреждания са посочили, че ползват услуги, предоставяни директно от общината и само 12.5% ползват услуги, предоставяни от частно правни субекти (търговски фирми, нестопански организации). Като проблем при ползването на социални услуги за деца е посочена и липсата на съгласуваност между доставчиците на социални услуги. Преобладаващата част от социалните услуги за деца, включително от услугите в общността на територията на Столична община, не се предоставят в домашната среда на потребителите или на терен.

ІV. Основни изводи

От така посочените действащи социални услуги за деца прави впечатление, че са малко социалните услуги, предназначени за деца с интелектуални затруднения, като част от услугите за деца с увреждания, просещи деца и бездомни деца, както и деца със зависимости.

Не са развити достатъчно мобилните услуги на терен. Такива услуги биха имали много добър ефект по отношение потребностите на уязвими групи като деца на улицата, бездомни деца, деца със зависимости, които не са обхванати понастоящем от системата на социални услуги.

Към момента не са развити превантивни социални услуги за деца и семейства с ранна степен на интервенция, целяща да предотврати изпадането на децата в риск и тяхната социална изолация. Не са разработени и подкрепящи програми и услуги за семейства, чиито деца вече имат доказани потребности от ползване на социални услуги.

Прегледът на резултатите от социологическото проучване за социалните услуги в Столична община показва, че липсва адекватна оценка на потребностите от услуги за деца в риск, както и от услуги, предназначени за техните семейства. В по-слаба степен тази констатация важи за децата с увреждания.

Въз основа на анализа на състоянието на социалните услуги за деца, предоставяни на територията на Столична община, могат да се изведат следните основни насоки за промяна в системата на тези социални услуги, а именно:

      1. Услугите да бъдат организирани и съобразени най-вече с потребностите на децата и младите хора. Водещ следва да бъде висшия интерес на детето, като се държи сметка за неговите желания и чувства. Необходимо е да се изградят модерни и гъвкави социални услуги за деца, с ранни възможности за интервенция, които поставят детето в центъра, отговарят в най-висока степен на неговите потребности, ангажират неговата активност и съдействат за предотвратяване на социалната изолация и загубата на независимост, в съответствие с общата тенденция за превес на услуги в общността пред институционалната грижа. За да стане това възможно, е необходимо на първо място да се направи обстойно изследване и оценка на нуждите на целевите групи деца и младежи и техните семейства.

      2. Услугите следва да бъдат ориентирани към семейството. Семейството по правило осигурява най-добрата среда за отглеждане и възпитание на децата, затова външната интервенция, осъществявана посредством различни програми и услуги следва да е насочена към оказване на подкрепа на семействата и за приобщаването им към общността. Необходимо е да се възприеме холистичен подход при структуриране на услугите за деца, като емоционалните, психологически, образователни, социални и културни нужди на детето се преценяват и разглеждат в контекста на семейството и на общността. Посредством услугите у децата, младежите и техните семейства следва да се формира чувство за принадлежност и за личности, които са високо оценявани членове на общността. Разработването на програми и услуги за семействата и тяхната интеграция в общността е важна предпоставка за успешното структуриране на системата за социални услуги за деца в риск. Следва да се постави акцент върху семейното консултиране, подкрепа на родителството, обучения, индивидуална работа с потребителите на услуги и работа със семейството като цяло. 

      3. Равни права и недопускане на дискриминация. Социално включване. Всички деца трябва да имат равен достъп до социални услуги, които са съобразени с техните характеристики и индивидуални нужди. Ключов приоритет при създаване на повече равни възможности за децата е развитие на услуги за тези, които се намират в най-висок риск. Политиките и услугите трябва да са чувствителни към и да отговарят на индивидуалните нужди и стремежи на децата и младите хора, както и да са съобразени с тяхната расова, етническа, полова, сексуална и социална принадлежност, възраст или увреждане.

      4. Социалните услуги за деца трябва да бъдат резултатно ориентирани. Услугите следва да се фокусират върху постигане на определени резултати при утвърдени стандарти за качество и ефективно управление на финансовите ресурси.

      5. Прилагане на интегриран подход при структуриране на социалните услуги за деца. Социалните услуги за деца следва да се разработват и предоставят в партньорство между отделните играчи (представители на централната/местна власт, НПО, представители на общността). Услугите за деца следва да се предоставят въз основа на интегриран анализ на потребностите на децата, планиране и координация от страна на всички ангажирани участници.

     6. При предоставянето на социални услуги за деца и младежи потребителите следва да бъдат активно включени. Децата и младежите трябва да имат активна роля при планирането и предоставянето на конкретната услуга. Децата би следвало да имат определящ глас по отношение на въпросите, които ги засягат и техните възгледи би следвало да се вземат предвид и да се отчитат в зависимост от тяхната възраст и зрялост. Активното включване на децата в процеса на планиране и предоставяне на услугите дава гаранция, че услугата, която получават е реално съобразена с техните нужди и постига целевия резултат.

     7. Обхващане на всички целеви групи и предлагане на адекватен отговор на техните потребности. Разработване и разкриване на модели на превантивни социални услуги, имащи за цел да предотвратят изпадането на децата в риск.

     8. Укрепване капацитета на общината и на другите доставчици на социални услуги да прилагат интердисциплинарен подход при предоставяне на социални услуги за деца и да инвестират в човешки ресурс, специалисти и екипи, подготвени да работят с децата и техните семейства.

ЧАСТ ВТОРА
Силни и слаби страни, предизвикателства и възможности

За да се очертаят бъдещото структуриране, както и тенденциите по отношение търсенето и предлагането на социални услуги за деца в риск, е необходимо да се направи анализ на силните и слаби страни на вътрешните фактори и предизвикателствата и възможностите, влияещи на това развитие. 

І. Силни страни

1.     Стабилно икономическо развитие на Столична община;

2.     Ролята на Столична община за развитие на социалните услуги за всички целеви групи в отговор и в съответствие с държавната социална политика и нейните приоритети;

3.     Наличието на политическа воля Столична община да налага иновативни модели на социални услуги, да бъде лидер в социалната сфера и да упражнява стриктен контрол върху услугите, с цел гарантиране на еднакво качество на отделните видове социални услуги за деца, предоставяни на територията на общината;

4.     Заявена воля и готовност за съвместна работа с представители на неправителствения сектор, доказали висок професионализъм;

5.     Наличие на традиции на партньорство с НПО при предоставянето на услуги за деца, разработването на програми и проекти за кандидатстване по донорски програми;

6.     Наличие на екип от обучени специалисти за разработване на проекти и кандидатстване за външно финансиране, както и на кадрови ресурси по специалностите: социални дейности, социална педагогика, логопедия, рехабилитация, психология, специална педагогика и медицина, за обезпечаване предоставянето на висококачествени социални услуги;

7.     Наличие на развит сектор от организации, работещи в сферата на социалните услуги за деца – доставчици на услуги и организации на и за конкретните целеви групи;

8.     Утвърден пилотен опит във връзка с въвеждане на практиката на персоналните бюджети в страната;

9.     Улеснена комуникация с различни ангажирани институции, развиващи политики в социалната сфера.

ІІ. Слаби страни

1.      Недостатъчен достъп на семействата и децата до ранна оценка на съществуващите нужди. Липса на превантивна подкрепа на семействата и на децата, в риск от социално изключване (деца с увреждания, деца, отпаднали от училище, деца с интелектуални затруднения, деца настанени в специализирани институции, деца  - правонарушители);

2.      Оформянето на столицата като мегаполис с постоянен приток на мигриращи граждани, в който се включват и бездомни деца, просещи деца, деца със зависимости;

3.      Недостиг на подходящ свободен общински сграден фонд, в който да се развиват нови алтернативни социални услуги за деца в общността;

4.      Наличие на целеви групи, характерни за големите градове (напр. бездомни и просещи деца, деца жертви на трафик, деца, зависими от наркотични вещества), които почти не са обхванати от системата на социални услуги;

5.      Липса на мобилни алтернативни социални услуги, които да се предоставят на терен директно при самите потребители, както и превантивни социални услуги за деца и техните родители и семейства с ранна степен на интервенция;

6.      Ниски доходи на преобладаващата част от семействата на деца, ползвателите на социални услуги;

7.      Наличие на „архитектурни бариери” за посещаване на интегрирани училища от страна на деца с увреждания, както и недостатъчна държавна политика по отношение изграждане на достъпна среда;

8.      Недостатъчни социални услуги по превенция и обществена подкрепа за деца и семейства;

9.      Малък брой утвърдени приемни семейства;

10.  Липса на свързани услуги в системата на лечебните заведения и образователните институции (например услуги за фамилно консултиране и подкрепа в болниците, родилните отделения и педиатричните отделения, в които се раждат, съответно настаняват деца с увреждания или интелектуални затруднения; липса на система от услуги в образователната система за подкрепа и мотивация на деца, застрашени от отпадане от училище и техните семейства да посещават съответната образователната институция.)

ІІІ. Предизвикателства

Настоящата стратегия има за цел да формулира и съответно да намери адекватен отговор на комплексните предизвикателства, които стоят пред системата за социалните услуги за деца в риск и процеса на тяхното предоставяне.

1. Необходимост от разработване и въвеждане на нови видове социални услуги, които да оценяват на много ранен етап потребностите на семействата от подкрепа и консултиране с цел превенция на последваща институицонализация, съответно отпадане на детето от училище, упражняване на насилие или възникване на други проблеми. Важно е и тези услуги да имат интегриран характер. За тази цел е необходимо да се разкрият и свързани социални услуги в здравната и образователната система, които съответно да се предоставят в лечебните заведения, училищата и други образователни институции. За да може да се разработят тези нови модели на социални услуги е необходимо да се промени драстично и начина на оценка на потребностите. Потребностите следва да се оценяват на много ранен етап, преди едно дете да изпадне в риск или в състояние на уязвимост и следва да се обхващат всички възможни целеви групи, за  адекватно планиране на услугите. Необходимо е и да се промени и методологията за оценка на потребностите, като максимално в този процес се включат и децата, които свободно да изявяват своята воля и предпочитания, като се отчитат съобразно тяхната възраст и степен на зрялост.

2. Демографски промени и тенденции.

Както вече бе отбелязано, като цяло българската нация, включително населението на столицата застарява и абсолютния дял на услуги за деца намалява за сметка на увеличаване в абсолютни стойности на потребностите от социални услуги за възрастни. Тази тенденция обаче по никакъв начин не омаловажава значението на социалните услуги за деца. Наред с този процес на устойчиво намаляване на младите хора в страната се наблюдава и една тенденция на приток на лица в работоспособна възраст, придружени от семейства си в столицата, което оказва натиск върху търсенето и финансирането на социални услуги, включително услуги за деца.

В резултат на тези тенденции и процеси профила на децата и младежите, които имат потребности от услуги на територията на столицата се променя много динамично, съответно променят се динамично и различните нужди и потребности от услуги за деца.

3. Насилието над деца в семейството и образователните институции.

Централната или местната власт сама за себе си не би могла да разреши този проблем.[9] Необходимо в тази област да бъде изградено добро и работещо партньорство между Столична община и другите ангажирани институции, които имат отношение към формирането на политики за децата и семейството. Общината следва да работи за промяна на нагласите на общността в столицата, да се повиши обществената чувствителност на гражданите към проблемите на насилието върху деца, както и тяхната отговорност за защита на децата от насилие. Необходимо е на гражданите, на членовете на общността на столицата, на доставчиците на социални услуги за деца да им бъде вменена една нова по-активна роля в защитата на децата от насилие.

      4. Човешки ресурс

Качествени социални услуги се представят с високо квалифициран и мотивиран персонал. Към момента на изготвяне на настоящата стратегия възнагражденията в социалната сфера се определят като ниски от ангажираните лица. Много малък е процентът на доброволци, въвлечени при предоставянето на социални услуги. Участието на доброволци е налице най-вече при дейности в социалната сфера, осъществявани от неправителствени организации. И в периода 2010-2013 факторите човешки ресурс, квалификация и мотивация на персонала ще имат съществено значение и ще оказват натиск върху системата на социални услуги.

      5. Здраве на децата и младежите

Структурирането на социалните услуги в периода 2010-2013 година трябва да отчита здравословните проблеми на децата и младежите в столицата.

Физическото и психичното здраве на децата зависи от осигуряване на благоприятни условия за емоционалното им развитие. Тези условия предполагат родителите и обществото да осигурят отношения на доверие, което постепенно да позволи изявата на естествените таланти и формирането на личността и светогледа на децата през призмата на умения за разбирателство, общуване и капацитет за социално участие. В тази връзка е необходимо въвеждане на социални услуги, които да развиват капацитета на българското семейство, на децата и представителите на училището да формират адекватни отношения, които да помагат на децата да постигат самостоятелно психично здраве.

      6. Промяна на модела на предоставяне на социалните услуги за деца

През последните шест години традиционният модел на предоставяне на социални услуги от страна на държавата/общината като основен доставчик на услуги бе променен. На пазара на социални услуги навлязоха и частноправните субекти, доставчици на социални услуги. Практиката показва, че най-голям дял сред частноправните субекти, доставчици на социални услуги имат НПО. Тези доставчици или разкриват сами социални услуги, които финансират чрез различни проекти и донорски програми или си партнират с общините, като чрез механизма на социалното договаряне предоставят социални услуги, финансирани с публични  средства.

В условията на този все по-диверсифициран пазар на социални услуги с разнородни доставчици, става все по-сложно за общината, като субект, който носи политическата отговорност за системата на социални услуги на нейната територия, сама да осигури адекватни социални услуги за всички целеви групи деца в риск, с необходимото качество. В тази връзка обективно се поражда необходимостта от сътрудничество с частноправните субекти, доставчици на територията на столицата и съвместно планиране с тях на социалните услуги за деца, които се предоставят.

На второ място, необходимо е да се развият гъвкави социални услуги за деца, които да отговарят на динамично променящите се нужди на потребителите и да се предоставят при тях, в естествената семейна среда или училището. Необходимо е да се подходи иновативно и в партньорство с другите доставчици на социални услуги и училищата да се създадат центрове за консултация и защита на правата на децата в общността и в образователните институции и други алтернативни социални услуги, даващи възможност на децата да изразят своето мнение, да получат подкрепа или да бъдат изслушани.

ІV. Възможности

Наред с посочените предизвикателства, съществуват и следните възможности за подобряване на предоставянето на социални услуги за деца:

1.     Осъществяване на процесите на децентрализация и деинституционализация на социалните услуги за деца в рамките на националната социална политика за деца, както и изработените национални стратегически документи в тази посока.

2.     Активно участие на децата в процеса на планиране и предоставяне социалните услуги и оценяване на тяхното качество ще даде възможност да се отчете волята и правото на свободен избор на децата и ще се стимулира тяхната изява като личности и ще се създадат условия за въвеждане на положителни промени и иновации в социалните услуги за деца.

3.     Сътрудничество между Столична община и други общини и институции, ангажирани при предоставянето на социални услуги за деца, както и сътрудничеството с действащите доставчици на социални услуги за деца ще създаде възможности за ускоряване на реформата в социалната сфера по отношение на децата и създаване на добри практики за възлагане и договаряне на социални услуги за деца.

4.     Разширяване на приложението на персонализираните бюджети при алтернативните социални услуги за деца в общността (например при регулиране на приемната грижа за деца, услуги за консултация и подкрепа на деца и други);

5.     Участие на неправителствения сектор в провеждането на социалната политика по предоставянето на социални услуги за деца, включително и чрез развита мрежа от граждански обединения. Това дава възможност за ангажиране на общността при решаване на проблемите. Неправителствените организации работят близо до потребителите и имат добра оценка за съществуващите нужди и реални проблеми.

Анализът на слабите и силни страни, предизвикателствата и възможностите за промяна, независимо от съществуващите проблеми мотивира следния основен извод: Столична община разполага с ресурс и необходимата политическа воля, за да разработи и приложи на практика социални политики, насочени към подобряване на условията на живот на децата в риск и техните семейства, осигуряване на реална закрила, равен достъп до услуги и възможност за развитие на децата и младежите в столицата.

     

ЧАСТ ТРЕТА
Визия и приоритети

Настоящата стратегия е основана на визията за ефективна, качествена и достъпна подкрепа за всяко дете в София, която му помага да се развива свободно и пълноценно.

Приоритети:

  1. Достъпни услуги за децата и семействата, които имат нужда от подкрепа.
  2. Оказване на подкрепа за най-нуждаещите се.
  3. Подкрепа за семействата и насърчаване на родителството.
  4. Услуги, насочени към подобряване качеството на живот на децата в София.

Стратегията е изготвена в съответствие със следните общи принципи:

·        всички действия, услуги и мерки са насочени към търсене и постигане на най-добрия интерес на детето и неговият интерес има върховенство над интересите на всички останали страни – родители, потенциални осиновители, приемни родители, професионалисти, персонала;

·        всички деца имат еднакви права и достъп до услугите без значение на тяхната раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи; национален, етнически или социален произход; увреждане; имуществено състояние; рождение или друг статут на детето;

·        прилагане на интегриран подход при предоставяне на подкрепата за децата и техните семейства;

·        политиките за децата в риск се провеждат главно и приоритетно с цел подкрепа на семейството, отглеждането на детето в семейството;

·        всяка предлагана услуга е в резултат на отчитане на специфичните нужди и желания на всяко отделно дете;

·        активно социалното включване, което води до трайни и ефективни резултати след и при предоставяне на подкрепата е водещ приоритет в предоставянето на услугите;

·        подобрена комуникация между всички страни, които са ангажирани в грижата за децата.

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
Стратегически цели

1. Структура

Стратегическа цел

Конкретни цели

1. УСТОЙЧИВО СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ

 

а. Преодоляване на социалното изключване на деца и юноши в изявен риск поради тежко нарушаване на правата им;

б. Предотвратяване на отпадането от училище на деца;

в. Подобряване качеството на услугите за деца.

2. ОСИГУРЯВАНЕ НА ЖИВОТ В СЕМЕЙНА ИЛИ БЛИЗКА ДО СЕМЕЙНАТА СРЕДА ЗА ДЕЦА БЕЗ РОДИТЕЛСКА ГРИЖА

а. Развитие на приемната грижа;

б. Повишаване на знанията и уменията на осиновителите и осиновените деца за справяне с предизвикателствата в следосиновителния период;

в. Трансформация на специализираните институции за деца в центрове за интегрирани услуги за деца и юноши в риск.

3. ЕФЕКТИВНА ПРЕВЕНЦИЯ НА ДЕТСКОТО ИЗКЛЮЧВАНЕ

а. Повишаване на знанията и уменията на семействата за отглеждането на децата им, за преодоляване на семейни затруднения и за пълноценна социална реализация;

б. Намаляване на детската заболеваемост, смъртност, неглижиране в семейството и други рискове в ранна възраст.

4. НАСЪРЧАВАНЕ НА РОДИТЕЛСТВОТО

 

а. Повишаване на родителските умения в периода на ранното и предучилищно детство;

б. Повишаване на информираността сред високо рискови общности относно детското развитие и нуждите на детето.

2. Стратегически и конкретни цели, резултати, дейности и индикатори

Стратегическа цел 1

УСТОЙЧИВО СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ

Конкретна цел

а. Преодоляване на социалното изключване на деца и юноши в изявен риск поради тежко нарушаване на правата им

Резултат:

Намаляване на броя на децата и групите деца в риск

Дейности:

1.      Създаване на мобилни екипи и услуги за деца и юноши на улицата (специализирани мобилни екипи от социални работници, които извършват директна работа на улицата – здравна и социална);

2.      Програми за продължаване на образованието и професионална подготовка на юноши и младежи, които живеят на улицата;

3.      Изграждане на мрежа от услуги за насочване и реинтеграция на деца и юноши, жертви на трафик;

4.      Създаване на още един кризисен център за настаняване на жертви или подслон;

5.      Разработване и изпълнение на проекти и програми за високо рискови групи и жертви на трафик за продължаване на образованието и придобиване на професия;

6.      Изработване и изпълнение на план за развитие на програми и услуги на изхода на специализираните институции като ЦОП, център за консултиране и подкрепа на юноши, защитени жилища и др., които създават условия за максимално социално включване; планът следва да направи балансирано разпределение на посочените услуги на територията на Столицата;

7.      Договаряне и разкриване на работни места за младежите, напускащи специализирани институции на територията на столицата;

8.      Създаване на втори дневен център за деца и младежи с нарушения от аутистичния спектър;

9.      Създаване на Център за настаняване от семеен тип за деца с психични заболявания;

10.  Допълнително обучение и специализация на екипите на ЦОП и КСУДС;

11.  Разкриване на ЦНСТ за бебета и малки деца с тежки увреждания;

12.  Разкриване на мобилни услуги за деца със зависимости;

13.  Разработване на съвместна програма с Националния институт по правосъдие за повишаване на чувствителността на съдиите от съдилищата на територията на София към проблемите на децата свидетели и жертви на насилие и престъпления, деца правонарушители, както и на децата, по отношение на които е осъществена процедура за отмяна на осиновяването.

Индикатори:

·        Процентно изменение на броя на деца в институциите;

·        Процентно изменение на броя на деца жертви на трафик;

·        Процентно изменение на броя на деца на улицата;

·        Процентно изменение на броя на деца жертви на насилие.

Стратегическа цел 1

УСТОЙЧИВО СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ

Конкретна цел

б. Предотвратяване на отпадането от училище на деца

Резултат:

По-малък брой деца отпадат от училище или са в риск от отпадане.

Дейности:

1.     Скрининг на готовността за обучение (методиката предполага скринингът да се извършва в детските градини и целта му е предотвратяване на затруднения в развитието и поведението, които биха затруднили тръгването на училище);

2.     Скрининг на психомоторното и физическото развитие на децата в началото и в края на учебната година в детската градина и в предучилищна възраст;

3.     Обсъждане на резултатите от скрининга с учителките и с директора на детската градина;

4.     Планирани дейности, подходящи за децата с идентифицирано изоставане или проблеми в развитието;

5.     Анализ на случаите на деца и юноши, отпадащи и отпаднали от училище на територията на столицата и разпространяване на резултатите сред ангажираните институции;

6.     Разработване на програма за намаляване на риска от отпадане от училище (въз основа на направения скрининг и анализ);

7.     Разкриване на щатове за социални работници вътре в училищата, които да работят единствено за поддържане на връзката с родителите в случаи на инциденти, отсъствия и пр.

Индикатори:

·        Процентно изменение на децата, отпадащи от училище;

·        Степен на удовлетвореност на децата и семействата от предоставяните специфични услуги.

Стратегическа цел 1

УСТОЙЧИВО СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ

Конкретна цел

в. Подобряване качеството на услугите за деца

Резултат:

Децата в Столична община ползват качествени и достъпни услуги.

Дейности:

1.       Изготвяне на подробна оценка на нуждите от услуги за деца и семейства на територията на Столична община;

2.       Въвеждане на изискване към доставчика на всяка една услуга (общинска структура или външен доставчик) за изготвяне на план за развитие на конкретната услуга;

3.       Увеличаване на капацитета на съществуващите услуги според потребностите;

4.       Изработване на план за пренасочване на капацитета на незапълнени услуги;.

5.       Изпълнение на модел за комплексно предоставяне на услуги на потребители, които попадат в няколко целеви групи;

6.     Анализ на услугите, при които могат да се въведат т. нар. „индивидуални бюджети”;

7.     Избор на конкретна услуга за деца, при която през 2010 г. пилотно ще бъде въведена системата на “индивидуалните бюджети”;

8.     Провеждане на фокус групи с потребителите в процеса на планиране на разкриването на нови и/или промяна на съществуващи социални услуги;

9.     Разработване и прилагане на конкретни механизми за включване на потребителите в процеса на оценяване на ефекта от услугите, вкл. разработване на специални карти за оценка качеството на социалните услуги от страна на потребителите;

10. Провеждане на обучения за самооценка на потребителите на услугите;

11. Въвеждане на система за самоконтрол и самооценка на заетите в сектора на социалните услуги (Обща рамка за оценка);

12. Оценка на дейността на доставчиците на услуги за деца според изработената методология за контрол на изпълнението на индикаторите за качество;

13. Увеличаване на инвестициите в персонала на детските заведения - чрез обучение за работа с деца с увреждания, с деца от уязвимите етнически малцинства, с деца с дарби и др.

Индикатори:

·        Брой идентифицирани услуги, при които могат да се въведат „индивидуални бюджети”;

·        Въведена нова пилотна услуга с индивидуални бюджети;

·        Степен на удовлетвореност на децата и семействата.

Стратегическа цел 2

ОСИГУРЯВАНЕ НА ЖИВОТ В СЕМЕЙНА ИЛИ БЛИЗКА ДО СЕМЕЙНАТА СРЕДА ЗА ДЕЦА БЕЗ РОДИТЕЛСКА ГРИЖА

Конкретна цел

а. Развитие на приемната грижа

Резултат:

По-голям брой деца, лишени от родителска грижа, се отглеждат в приемни семейства.

Дейности:

1.     Активно включване в проекта на УНИЦЕФ за развитие на приемната грижа;

2.     Създаване на център по приемна грижа за набиране, подготовка, подбор, подкрепа и обучение на приемни родители;

3.     Създаване на съвет на организациите, развиващи приемна грижа на територията на Столична община, който има консултативни функции по отношение развитието на приемната грижа на територията на Столична община;

4.     Създаване на специализирани и професионално подготвени екипи за оценка на родителския капацитет, проследяване и подпомагане на родителите и детето при настанявания при близки и роднини и реинтеграция в родно семейство.

Индикатори:

·        Брой приемни семейства;

·        Брой деца, настанени в приемни семейства;

·        Дълготрайност на престоя на децата в приемни семейства;

·        Степен на удовлетвореност на децата и приемните семейства от услугата.

Стратегическа цел 2

ОСИГУРЯВАНЕ НА ЖИВОТ В СЕМЕЙНА ИЛИ БЛИЗКА ДО СЕМЕЙНАТА СРЕДА ЗА ДЕЦА БЕЗ РОДИТЕЛСКА ГРИЖА

Конкретна цел

б. Повишаване на знанията и уменията на осиновителите и осиновените деца за справяне с предизвикателствата в следосиновителния период

Резултат:

По-голям брой осиновени деца живеят пълноценно в семействата на осиновителите си.

 

Дейности:

1.     Създаване на професионален форум на територията на столицата, който да проучва и анализира проблемите и неуспехите при осиновяванията на различни нива: подбор, оценка, след осиновителен период и пр.;

2.     Създаване на подходящи услуги за придружаване на осиновителите преди осиновяването и в след осиновителния период;

3.     Организиране на интердисциплинарни и междуинституционални обучения по теми, свързани с различните аспекти на осиновяването.

Индикатори:

·        Процентно изменение на случаите на прекратяване на осиновяването с влязло в сила съдебно решение;

·        Процентно изменение на броя на осиновяванията;

·        Степен на удовлетвореност на осиновените и осиновителите.

Стратегическа цел 2

ОСИГУРЯВАНЕ НА ЖИВОТ В СЕМЕЙНА ИЛИ БЛИЗКА ДО СЕМЕЙНАТА СРЕДА ЗА ДЕЦА БЕЗ РОДИТЕЛСКА ГРИЖА

Конкретна цел

в. Трансформация на специализираните институции за деца в центрове за интегрирани услуги за деца и юноши в риск

Резултат:

Децата от конкретна институция са изведени и се отглеждат в среда, близка до семейната.

 

Дейности:

1.     Изготвяне на план за развитие на нови услуги в общността насочени към извеждане на децата от конкретна специализирана институция;

2.     Разкриване според изготвения план на услугите в общността целенасочени към извеждане на децата от конкретна специализирана институция;

3.     Трансформиране на една специализирана институция в комплекс за социални услуги и център за настаняване от семеен тип за младежи;

4.     Насърчаване на програмите и проектите, целящи подобряване на качеството на грижата в специализираните институции (проекти и програми, които осигуряват обучение и супервизия на персонала на институцията и създават алтернативи за свободното време на децата, както и подобряване на инфраструктурата на дома).

Индикатори:

·        Закрита институция;

·        Брой нови алтернативни услуги в общността;

·        Процент от изведените от институцията деца, които ползват услугите на центрове за интегрирани услуги за деца и юноши в риск.

Стратегическа цел 3

ЕФЕКТИВНА ПРЕВЕНЦИЯ НА ДЕТСКОТО ИЗКЛЮЧВАНЕ

Конкретна цел

а. Повишаване на знанията и уменията на семействата за отглеждането на децата им, за преодоляване на семейни затруднения и за пълноценна социална реализация

Резултат:

Намаляване на броя на децата, лишени от родителска грижа и в риск от изоставяне.

 

Дейности:

1.      Подготовка на екипи и специалисти, които са обучени за „съобщаване на увреждането”, както и създаване на други услуги за ранна интервенция;

2.      Ежегодна диагностика на общественозначими проблеми, водещи до социално изключване на групи деца;

3.      Разработване на общински програми и услуги за предотвратяване на насилието в семейството;

4.      Създаване на условия за активно и пълноценно използване на свободното време на децата и юношите от сегрегирани и маргинализирани квартали и общности, включително чрез създаване на ателиета, малки центрове, в които на децата се предлага помощ за справяне с домашните за училище, музика, рисуване, спорт и пр.

5.      Предоставяне на социални услуги в общността, насочени към превенция на изоставянето и семейно планиране;

6.      Създаване на “Училище за родители” като мобилна услуга;

7.      Развитие на услугата “Семейно консултиране” като мобилна услуга;

8.      Провеждане на публични кампании за повишаване на чувствителността на общността към проблемите на децата в София;

9.      Прилагане на мерките за деца от механизма за координация с други институции (МВР, МП, МЗ, МТСП, МВнР, МОН и други общини) за съвместни действия, насочени към групи в риск от социална изолация.

Индикатори:

·        Процентно изменение на броя на деца, настанени в специализирани институции, въз основа на документи за пълно осиновяване, подписани от техните родители;

·        Процентно изменение на броя на деца, настанени в специализирани институции, без подписани документи за пълно осиновяване от техните родители;

·        Процентно изменение на броя на регистрираните случаи на домашно насилие;

·        Степен на удовлетвореност на децата и семействата от предлаганите услуги.

Стратегическа цел 3

ЕФЕКТИВНА ПРЕВЕНЦИЯ НА ДЕТСКОТО ИЗКЛЮЧВАНЕ

Конкретна цел

б. Намаляване на детската заболеваемост, смъртност, неглижиране в семейството и други рискове в ранна възраст

Резултат:

По-малко деца попадат в рискови групи поради липса на адекватна грижа по време на бременността и в ранна детска възраст.

Дейности:

1.      Издирване и насочване на бременни жени и майки в риск към системата на здравеопазване – общопрактикуващи лекари, женски консултации;

2.      Обучаване на здравни медиатори;

3.      Създаване на мобилна услуга за предоставяне на информация за репродуктивно здраве, контрацептивни методи, полово-предавани болести;

4.      Създаване на мобилна услуга за предоставяне на информация и мотивация на родителите да осигурят системно проследяване на здравословното състояние, физическото и  психомоторно развитие на кърмачето и малкото дете;

5.      Разкриване на щатове и назначаване на психолози в неонатологиите;

6.      Разкриване на 3 центъра за ранна интервенция;

7.      Разкриване на специализирани групи в ясли и детски градини за деца с проблеми в душевното здраве;

8.      Разширяване на здравното образование в образователните институции с цел промоция на здраве, подготовка за отговорно сексуално поведение, предпазване от HIV/СПИН и употреба на наркотици.

Индикатори:

·        Процентно изменение на случаите на детска смъртност;

·        Процентно изменение на броя на децата с вродени здравословни проблеми;

·        Степен на удовлетвореност на децата и семействата от предлаганите услуги.

Стратегическа цел 4

НАСЪРЧАВАНЕ НА РОДИТЕЛСТВОТО

Конкретна цел

а. Повишаване на родителските умения в периода на ранното и предучилищно детство

Резултат:

Повече родители се справят успешно с отглеждането на децата си.

Дейности:

1.     Разработване на програми за родители на деца от 0-3 години;

2.     Създаване на услуги за формиране и развитие на родителски умения, за изграждане на връзката родител-дете, за повишаване на самочувствието на родителите и оказване на подкрепа;

3.     Подготовка и обучение на специалисти за работа с родители на малки деца;

4.     Създаване на дискусионни клубове по въпроси, които вълнуват родителите на малки деца;

5.     Създаване на ателиета за детски играчки, психомоторика, детска литература.

Индикатори:

·        Процентно изменение на случаите на домашно насилие, изоставяне на деца и други симптоми на липса на родителска грижа, регистрирани от ОЗД;

·        Степен на удовлетвореност на децата и семействата от предлаганите услуги.

Стратегическа цел 4

НАСЪРЧАВАНЕ НА РОДИТЕЛСТВОТО

Конкретна цел

б. Повишаване на информираността сред високо рискови общности относно детското развитие и нуждите на детето

Резултат:

Повече родители от високо рискови общности са готви да приемат предизвикателствата на успешното родителство.  

Дейности:

1.     Разработване на програми за родители на деца от 0-3 години от високо рискови общности;

2.     Създадени и действащи общностни центрове за малки деца в рамките на съществуващите на територията на столицата ЦОП, КСУДС, както и в ясли, детски градини и други подобни места;

3.     Създаване на услуги за формиране и развитие на родителски умения, за изграждане на връзката родител-дете, за повишаване на самочувствието на родителите сред високо рискови общности и оказване на подкрепа.

Индикатори:

·        Процентно изменение на децата в риск от сред високо рискови общности;

·        Степен на удовлетвореност на родители и деца от високо рискови общности;

·        Процентно изменение в броя на случаите регистрирани в ОЗД.

 

ЧАСТ ПЕТА
Мониторинг и оценка

Настоящата стратегия за развитие на социалните услуги за деца и семейства в град София формулира принципи и стратегически цели за и при предоставянето на социални услуги за една специфична целева група – децата.

Мерките и дейностите в настоящата стратегия са формулирани гъвкаво и могат да бъдат променяни в хода на нейното изпълнение с оглед по-ефективно постигане на заложените резултати. Това, което следва да не бъде променяно и в минимална степен да се влияе от вътрешни и външни фактори, са целевите резултати.

За да бъде осигурено това, както и с оглед на по-целесъобразното и ефективно планиране на инвестициите, е необходима подготовката на годишни планове за изпълнение на стратегията. Годишните планове следва да бъдат обединени с плановете на другите стратегии за конкретни целеви групи и така да да формират един общ план за финансово обезпечаване и изпълнение на общата Стратегия за предоставяне на социални услуги на Столична община 2009 – 2013 г.

Ефектът от прилагането на настоящата стратегия следва да бъде оценяван в края на всяка календарна година. В процеса трябва задължително да бъдат проучени мненията на бенефициентите и партньорите. Обособена част от оценката трябва да бъде съответствието на постигнатите резултати и въздействия със заложеното в общата Стратегия за предоставяне на социални услуги на Столична община 2009 – 2013 г. Въз основа на конкретните изводи настоящата стратегия следва да бъде  актуализирана всяка година.

Дирекция „Социални дейности” в общината следва да осъществява текущата практическа дейност по реализиране на Стратегията и предприемането на конкретни мерки по контрола на изпълнението им.
Дейностите, които са държавно делегирани, следва да бъдат мониторирани от общината съвместно с Дирекция „Социално подпомагане”, Отдел „Закрила на детето”. Мониторингът ще се осъществява на база междинни и окончателни отчети.

ПРИЛОЖЕНИЕДокументи, определящи рамката за предоставяне на социални услуги за деца и семейства в България

Общинската стратегия за развитие на социалните услуги за деца и семейства се създава въз основа на целите и принципите на Закона за закрила на детето и правилника за неговото прилагане, Закона за социално подпомагане и правилника за неговото прилагане, Конвенцията на ООН за правата на детето и Националната стратегия за детето. Тя е в унисон с реформата на правителството в системата за закрила на детето.

Държавната политика за детето се осъществява въз основа на приета от Народното събрание Национална стратегия за детето. В изпълнение на националната стратегия Министерският съвет прие Национална програма за закрила на детето за 2009 г. Тези документи се основават на принципа за осигуряване висшите интереси на детето и за спазване правата на децата в България, като обединяват усилията на всички ангажирани институции при планирането и изпълнението на дейностите.

1. Национална стратегия за детето 2008 – 2018 г. Този документ е на първо място по важност. Националната стратегия отчита тенденциите в демографското развитие, моделите на семейно поведение в България, детската бедност, здравето и образованието за деца. Двете приоритетни групи деца, спрямо които са концентрирани целите и мерките са децата в риск и децата с изявени дарби. В групата на децата в риск са включени:

·        Децата в настанени в специализираните институции;

·        Деца със специални образователни потребности;

·        Деца - жертви на насилие и експлоатация;

·        Деца на улицата;

·        Деца, упражняващи тежки форми на детски труд;

·        Деца - жертви на трафик;

·        Деца - жертви на престъпления;

·        Деца - извършители на престъпления;

·        Деца в интернет;

·        Деца - жертви на пътнотранспортни произшествия;

·        Деца – бежанци.

Водещата цел на Стратегията е осигуряването на условия за ефективно упражняване на правата и подобряване качеството на живот на децата като условие за свободното и пълноценното им личностно развитие.

През 10-годишния период на действие на стратегията ще се изпълняват дейности и мерки във всички сфери на обществения живот, оказващи значение върху благосъстоянието на децата, като:

·        семейна среда (подкрепа на родителството и насърчаване на отговорното родителство);

·        жизнен стандарт (подкрепа на доходите, съчетаване на професионалния и семейния живот, качествени грижи за деца, подпомагане – социално, семейно, др.);

·        алтернативни грижи и социални услуги;

·        здравни грижи и обслужване;

·        образование;

·        отдих, свободно време, развитие на способностите на децата;

·        околна и безопасна среда;

·        защита на децата от всякакви форми на злоупотреба, насилие и експлоатация;

·        специални мерки за закрила (по отношение на децата – правонарушители и децата – жертви на престъпления, даровитите деца, непридружените деца, децата - бежанци и имигранти, др.);

·        право на идентичност и защита срещу дискриминация;

·        участие и мнение на децата.

2. Национална програма за закрила на детето. Програмата е свързана с изпълнението на Стратегията и се приема ежегодно. За 2009 г. тя включва следните приоритети:

Приоритет 1 е свързан с намаляване на детската бедност и създаване на условия за социално включване и има следните цели:

·        Подкрепа на местните власти при планиране и развиване на услуги за деца и семейства и подобряване на между институционалното взаимодействие и координация;

·        Промяна на обществените нагласи и осигуряване на условия за толерантност и недискриминация по отношение на всички деца;

·        Мониторинг върху дейностите по спазване правата на децата и стандартите за качество на услугите за деца;

·        Мониториране на процеса на реформа на институционалната грижа и спазването на правата на децата, отглеждани в специализирани институции.

·        Развиване на система за подкрепа на отговорно родителство;

·        Развиване на мерки в подкрепа на родителите при наличие на риск за изоставяне на детето;

·        Развиване на нов тип социални услуги и форми на грижа в общността и институциите.

Приоритет 2 е свързан с осигуряване на равен достъп до качествена предучилищна подготовка и образование за всички деца.

Приоритет 3 е свързан с подобряване на здравето на децата.

Приоритет 4 е свързан със защита на децата от всякакви форми на злоупотреби, насилие и експлоатация. Конкретните цели по този приоритет са:

·        Повишаване на професионалната компетентност на специалистите, работещи с деца за ранно идентифициране и предотвратяване на риска от насилие;

·        Повишаване на обществената чувствителност с цел намаляване на броя на децата, жертва на насилие;

·        Повишаване на обществената информираност по отношение на проблемите и опасностите за децата при работа в интернет;

·        Развиване на програми и услуги, насочени към превенция на насилието и възстановяване и реинтеграция на деца, жертви на насилие;

·        Работа с медиите с цел защита на децата от вредно медийно влияние;

·        Спазване правата на децата правонарушители по отношение на справедливо и законосъобразно отношение и зачитане на тяхното достойнство;

·        Оказване на ефективна закрила на непридружени деца, деца – бежанци и имигранти;

·        Повишаване осведомеността, ангажираността и чувствителността на широката общественост, на децата и на техните семейства към случаите на насилие и злоупотреба с деца.

Приоритет 5 е свързан с насърчаване на участието на децата, приоритет 6 – отдих, свободно време и развитие на способностите на детето, приоритет 7 – поддържане на информационна система в областта на закрила на детето и приоритет 8 – изграждане, поддържани и развитие на гореща телефонна линия за деца. 

3. Национален интегриран план за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на детето 2006 – 2009. Обща му цел е осигуряване на по-добро качество на живот за децата. Сред конкретните цели и задачи, които имат отношение към реализирането на политики на местно ниво, касаещи децата са:

·        Създаване и функциониране на система за мониторинг върху спазването правата на децата на национално и местно ниво. Конкретна задача по тази цел е до 2009 г. в общинските стратегии за закрила на детето да бъдат заложени дейности за мониторинг на правата на децата, развитие на алтернативни социални услуги за деца съобразно нуждите на общността, разпространени добри модели и практики за работа на общинско ниво, отнасящи се до гарантирана възможност за достъп до правата за всяко дете;

·        До 2009 г. интегриране на 30% от децата със специални образователни потребности (СОП) в общообразователната система. Конкретна задача по тази цел е да бъде осигурена достъпна среда за деца със СОП в училищата и развити социални услуги в общността за подкрепа на интегрираното образование на база на оценка на нуждите на училищата. Задача е и Общините да са подобрили предоставянето на форми за отдих, спорт и културни дейности за деца от семейства, които са обект на социално подпомагане и деца с увреждания, включително да бъдат предоставени различни форми на извънкласни занятия, подкрепяни от местните власти и организирани след проучвания на интересите на децата в най-малко 80 % от училищата. Също така, до 2009 г. да има действащи споразумения между най-малко 50 % от общините и юридически лица, за предоставяне на възможности за спорт, отдих и културни дейности за деца;

·        Намаляване на детската смъртност на 9,5 на 1000 живородени, като конкретни задачи са до 2009 г. най-малко 50% от семействата да са осведомени за добрите практики за отглеждане на дете, проведени информационни кампании за отглеждане на деца чрез прилагане на най-добрите практики, повишаване информираността на населението по въпросите на определени рискови за здравето на детето фактори;

·        Персоналът, който се грижи за деца в ДМСГД и болници, да е преминал допълнително обучение и развитие на капацитета за грижи за деца и добри практики за отглеждане на деца, включително чрез разработени програми за обучение и квалификация, практическо обучение за специалистите от извънболнична помощ, персонала в институции за отглеждане на деца и детски болници за най-добрите подходи за грижи за деца;

·        Намаляване броя на децата, настанени в специализирани институции, чрез развитие на алтернативни форми на социални услуги, включително чрез обучени социални работници в умения за работа с мрежа за предоставяне на социални услуги на общинско и областно ниво, разкрити социални услуги на общинска територия, съответстващи на местните потребности като алтернатива на институционалната грижа.

4. Национален доклад на Република България по стратегиите за социална закрила и социално включване 2008 - 2010 г. Основен елемент на Отворения метод на координация е съвместния анализ и оценка от страна на Европейската комисия и Съвета на министрите на националните стратегически доклади. Първият доклад като държава членка България представи през 2008 г. Докладът беше подготвен съгласно насоките на Европейската комисия, чрез които тя цели да подпомогне държавите членки в процеса на докладване. Основната цел на доклада е да представи приоритетните насоки на провежданите политики в областта на социалното включване, пенсиите и здравната и дългосрочната грижа, които са и трите елемента на Отворения метод на координация в областта на социалната закрила и социалното включване.

В част ІІ от доклада „Национален план за действие за социално включване за 2008-2010 г.”, се прави критичен анализ в количествено и в качествено изражение на постигнатия напредък в тази политика в последните 2 години и се идентифицират най-неотложните предизвикателства в политиката по социално включване, като се отдава сериозно внимание на нуждата от последователност и приемственост в приоритетните направления на дейност. Четири са основните политически цели на Националния план за действие за социално включване за 2008-2010 г.:

·        Ограничаване на предаването на бедността и социалното изключване между поколенията (с акцент върху детската бедност и социално изключване). Като по-критични области са идентифицирани: инвестициите в ранното детско развитие; отговорното родителство; ранното напускане на училище; многостранната и целенасочена  подкрепа на най-уязвимите семейства;  съвместяването на личния и професионалния живот; реформата в грижата за деца, включително и чрез деинституционализация; социалните услуги за деца и семейства; мониторинга на детската бедност;

·        Активно включване за най-отдалечените от пазара на труда. По-критичните области на действие са: осигуряването на възможности за заетост за младежите; активирането на неграмотни лица, лица без образование и/или квалификация, лица на социално подпомагане; активирането на неактивни и обезкуражени лица; осигуряването на адекватен минимален доход, но запазвайки стимулите за участие в заетостта;  социалните услуги за лицата, отдалечени от пазара на труда и други;

·        Равни възможности за най-уязвимите групи в обществото, където специалният фокус е върху хората с увреждания (уязвимото положение на децата и възрастните с ментални увреждания, живеещи в специализираните институции, образованието на децата с такива увреждания, достъпността, заетостта и социалната икономика, подпомагането, социалните услуги и домашната грижа, превенцията на уврежданията и рехабилитацията, др.); ромите (задълбочаването на многостранния подход, активирането, интегрираното образование и услуги, по-добрите жилищни условия, др.) и равните възможности между жените и мъжете;

·        По-добро управление на политиката по социално включване като най-основните направления са: създаване на дългосрочна стратегия по социално включване, създаване на консултативни органи по въпросите на социалното включване, структуриране на дейността за сътрудничество по социално включване на местно и регионално ниво, повишаване на административния капацитет, както и на капацитета на представителите на гражданското общество за участие в цялостния цикъл на управление на политиката по социално включване, др.

Една от най-важните характеристики на плана за 2008-2010 г. е, че наред с конкретните политически цели за периода, той ясно поставя и конкретни количествени цели. Те са най-общо в областта на бедността, доходите, образованието, заетостта, деинституционализацията, социалните услуги в общността, социалното подпомагане и разходите за социална защита. 

5. Национален план за действие за реформа в институционалната грижа за деца в Република България 2008-2011 г. Планът има за цел ефективното прилагане на политиката на българското правителство, насочена към подобряване благосъстоянието на децата, продължаване на реформата за трансформиране на класическия тип институционална грижа към отглеждане на децата в семейна среда и развиването на мрежа от услуги, предоставяни на национално, регионално и местно ниво. В плана са включени мерки за укрепване на капацитета на местните власти и на доставчиците на социални услуги за деца и семейства, разработване на минимален пакет услуги на областно ниво, развиване на мрежа от услуги в подкрепа на родителите, усъвършенстване на услугата приемна грижа, промяна на модела на институционална грижа за деца към грижа от семеен тип, повишаване на професионалния капацитет и оптимизиране на човешките ресурси в системата за закрила на детето и други.

6. Стратегия за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания 2008 - 2015 г. Основната цел на стратегията е създаването на гаранции и стимули за равнопоставеност на хората с увреждания, за успешната им реализация в живота на обществото. Част от целите и направленията на стратегията са насочени към приоритетното развитие на социалните услуги, както за деца, така и за възрастни с увреждания, а именно:

Достъп до качествени дневни грижи за деца с увреждания чрез:

·        Предоставяне на различни форми на дневни грижи въз основа на извършено проучване и планиране, което да е съобразено с местните потребности;

·        Развита система от стимули за общинските власти за разкриване на различни форми на дневни грижи, вкл. и на алтернативи на детските ясли и градини, като напр. показалите своята ефективност фамилни центрове и др.;

·        Продължаване на създаването на подкрепяща среда за обучението и възпитанието на децата със специални образователни потребности в общообразователните училища и детските градини;

·        Предоставяне на услуги за родители на деца с увреждания с цел подкрепа за отглеждане на детето в семейството;

·        Оптимизирано съотношение брой персонал - брой деца в различните форми на дневни грижи за предоставяне на качествени социални услуги;

·        Продължаване на процеса на преструктуриране на специализираните институции за деца с увреждания с оглед предоставяне на дневна и седмична грижа и други социални услуги в общността за подкрепа на децата с увреждания и техните семейства.

Приоритетно развитие на социалните услуги в общността чрез:

·        Постепенно намаляване броя на заведенията за социални услуги за хора с увреждания и на местата в тях, чрез въвеждане на стимули и мерки, насочени към оставане на хората с увреждания в обичайната среда и семейството;

·        Развити дневни форми за извършване на социални услуги - дневни центрове и бюра за социални услуги, рехабилитационни центрове и др.;

·        Разработени механизми и стимули за неправителствените организации, с оглед поемане на държавни и общински функции в областта на социалните услуги, на основата на търгове и конкурси за финансово и материално обезпечаване на съответните проекти;

·        Правна регламентация активното и задължително предлагане на определени видове и форми социални услуги, включително т. нар. "Индивидуален план за рехабилитация и социална интеграция";

·        Механизъм на финансиране, който да насърчава общините да развиват услуги в общността; 

·        Нови стандарти за грижа в специализирана институция, които приближават максимално отглеждането в нея до живот в семейна среда и създават условия за добро качество на грижите в тях.

·        Подобряване и поддържане на качеството на институционалната грижа чрез прилагане на индивидуален подход към децата, осигуряване на среда, близка до семейната, оптимизиране броя на персонала съобразно броя на настанените лица, предлагане на специализирани услуги и др.

·        Преструктуриране на специализираните институции с цел трансформирането им в различни форми на социални услуги в общността.

·        Повишаване на качеството на социалните услуги за деца с увреждания, предоставяни в специализирани институции и в общността, чрез прилагане на съответните критерии и стандарти;

·        Създаване на система за непрекъснато обучение и повишаване на квалификацията на персонала в специализираните институции за деца и за хора с увреждания с оглед прилагането на съвременните стандарти за медицински и социални грижи;

·        Въвеждане на индивидуални бюджети и директни плащания при доставка на социални услуги на хората с увреждания.

7. Национална стратегия за демографско развитие на Република България 2006 – 2020 година. Тази стратегия е основният документ, формулиращ приоритетните направления в областта на демографската политика, насочени към забавяне на темповете на намаляване на населението с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал. За реализирането на част от приоритетните цели на стратегията са предвидени мерки, насочени към повишаване на изискванията към качеството и разширяване на обхвата на здравните и социални услуги за възрастни хора; развиване на услуги, в подкрепа на отглеждането, възпитанието и развитието на децата в семейна среда; приоритетно развитие на социалните услуги в общността за сметка на услугите, предоставяни в специализираните институции; подобряване качеството на живот на възрастните хора, живеещи в специализираните институции; насърчаване на участието на неправителствените организации в грижата и предоставянето на социални услуги за възрастни хора и др.

8. Национална програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите за 2009 г. Една от целите на програмата е „защита, възстановяване и реинтеграция на жертвите на трафик на хора”. Предвидена дейност за постигане на тази цел е “Разработване на програми за подходящи форми на обучение и квалификация, отговарящи на нуждите на жертвите на трафика на хора”, като включително в това следва да се включат и местните власти.

9. Национален план за интегриране на деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания в системата на народната просвета. Според този план общините следва да участват в организирането и ресурсното осигуряване на подкрепяща среда за образованието на децата със специални образователни потребности. Общинските ръководства и отделите по образование участват в:

·        обучителни програми за запознаване с концепцията за интегрираното обучение;

·        областните обществени съвети и в организирането и координирането на дейности, свързани с интегрираното обучение на общинско ниво;

·        създаването на екип за комплексно педагогическо оценяване за ресурсно подпомагане на интегрираното обучение на деца със специални образователни потребности на своята територия и осигуряват помещения за функционирането му;

·        извършването на оценка на социалните дневни центрове с цел превръщането им в ресурсни центрове за подпомагане на интегрираното обучение на деца с увреждания.

[1] Основните документи, които са свързани с разработването на настоящата стратегия са представени в Приложение 1 – Документи, определящи рамката на предоставяне на социални услуги за деца и семейства в България.

[2] По данни на НСИ

[3] През 2006 г. новооткритите случай на болни от туберкулоза деца е 16.6 на 100 000. (Национална стратегия за детето)

[4] По данни на НСИ.

[5] Съгласно данни от проучване на СЗО 2005 г.

[6] По данни на ДАЗД, 77,4 % от регистрираните случаи на насилие са в семейна среда.

[7] Национална стратегия за детето 2008-2018 година.

[8] Заб. – Услугата обхваща деца над 5-годишна възраст с 50% и над 50% намалена възможност за социална адаптация с определена чужда помощ, притежаващи валидно решение на РЕЛК/ТЕЛК, заявено чрез законен техен представител.

[9] Изключително тревожен е факта, че в 77.4% от регистрираните случаи на насилие над деца става въпрос за насилие, упражнявано в семейството. Увеличава се и насилието, упражнявано в училищата и другите образователни институции.



нагоре