нормативна уредбаза съветаструктуракомисииоргани и дружествазаседанияновиниконтакти
начало
закони
правилници
наредби
версия за печат

Стратегия за развитие на социалните услуги за хора от третата възраст в град София 2010 – 2013 г.

(Приета с Решение № 52 по Протокол № 58 от 11.02.2010

 

СЪДЪРЖАНИЕ:

Въведение  ....................................................................3

ЧАСТ ПЪРВА
Състояние на услугите за хората от третата възраст в Столична община ...........................................................5

ЧАСТ ВТОРА
Силни и слаби страни, предизвикателства и възможности ................................................................13

ЧАСТ ТРЕТА
Визия и приоритети ........................................................19

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
Стратегически цели ........................................................20

ЧАСТ ПЕТА
Връзка и взаимодействие с други стратегически документи ......................................................................28

ПРИЛОЖЕНИЕ
Документи, определящи рамката за предоставяне на социални услуги за хора от третата възраст в България ........................................................................29

 

Въведение

Настоящият документ представя стратегията на Столична община и основните насоки за развитие на социални услуги на територията на град София, предназначени за „хората от третата възраст”[1]. В Документа е изложена визията на Столична община и нейната администрация за това какви социални услуги трябва да се предоставят за хората от третата възраст, които имат нужда от подкрепа, както и за техните семейства и обкръжаваща среда. Програмният период на документа е 2010 – 2013 г.

Стратегията се фокусира върху услугите и грижата за хората от третата възраст, разбирани като самостоятелна уязвима група, обособена по признак „възраст”. Активното стареене се превърна в стратегическо понятие в общоевропейската политика за социално-икономическо развитие, очертана от Лисабонската стратегия (2000) като непосредствен отговор на демографското предизвикателство на остаряване на населението на Европейския съюз. Политиките за активно стареене най-общо целят учене през целия живот, удължаване на трудовия живот, икономическа и обществен активност след официалното пенсиониране и дълголетие в добро здраве.

Стратегията е основана на визията за пълноценен живот на хората от третата възраст в общността при зачитане на тяхното достойнство и право на избор. Защитата на достойнството и повишаването на качеството на живот на хората от третата възраст в столицата може да бъде постигнато чрез предоставянето на качествени, достъпни и ефективни социални услуги, съобразени реалните нужди на хората и общността. Документът формулира ясни и реалистични цели, осъществяването на които ще допринесе за повишаване на качеството на живот на възрастните хора, превенция на социалната изолация и постигане на социална кохезия.

При прилагането на дейностите по настоящата стратегия следва да се държи сметка за факта, че предоставянето “само на социални услуги” е невъзможно и неефикасно. Преобладаващият процент от хората от третата възраст в България приоритетно имат нужда от адекватни здравни грижи и доходи. В този смисъл, обвързването на грижата за възрастните с интегрирани услуги за тяхната цялостна подкрепа би било най-ефективно, ефикасно и пълноценно като решение.

Стратегията е обвързана времево с политическите и стратегически документи, които се отнасят до развитието на социални услуги в страната и в частност, до услугите за хора от третата възраст.[2] Този стратегически документ е същностна част от другите стратегически документи на Столична община, насочени към реализиране на социални политики за различните уязвими групи - отчита поставените приоритети и мерки в Общинския план за развитие на град София 2007–2013 г. и представлява идейна и функционална част от другите стратегии на територията на столицата, сред които:

·        Стратегия за развитие на социалните услуги на територията на Столична община 2009 – 2013 г.;

·        Стратегия за развитие на социалните услуги за хора с увреждания на територията на Столична община;

·        Общинска стратегия по десетилетие на ромското включване в София  2007 – 2013 г.;

·        Други.

Рамката на настоящата стратегия се определя от водещата Стратегия за предоставяне на социални услуги на Столична община 2009 – 2013 г., в която са формулирани основополагащите принципи и стратегически цели за и при предоставянето на видовете социални услуги за всички целеви групи на територията на столицата. Визията, основните принципи и стратегически цели, формулирани в Стратегията за развитие на социалните услуги на Столична община, са намерили своето специфично отражение и реализация в настоящия документ, посветен на отделна целева група – хората от третата възраст.

Стратегическите и свързаните с тях конкретни цели, дейностите, резултатите и индикаторите за измерване, са изведени въз основа на преглед на капацитета и ресурсите, с който понастоящем общината реализира предоставянето на социални услуги за възрастни, анализ на предоставяните към момента услуги и форми на подкрепа, обхвата на целевата група и основните акценти (приоритети) при предоставянето на услугите, както и въз основа на анализ на силните и слабите страни, предизвикателствата и възможностите. Информацията е предоставена от Дирекция „Социални дейности” при Столична община, използвани са данни от социологическо проучване „Социални услуги в Столична община”, проведени са работни срещи с представители на Дирекция „Социални дейности”, дирекции „Социално подпомагане”, НПО и директори на заведения за социални услуги за възрастни, предоставяни в общността и в институции.

ЧАСТ ПЪРВА
Състояние на услугите за хората от третата възраст в Столична община

1. Среда за развитие на социалните услуги за хората от третата възраст и демографски процеси.

            Възрастните хора представляват една от най-големите групи лица с потребности от социални услуги и съответно ангажират голямата част от ресурсите за предоставянето им. През последните десетилетия в България се наблюдава устойчива тенденция на застаряване на нацията. По данни на НСИ през 2008 г. населението на страната наброява 7 606 551, като 22.3% от общия  брой са хора над трудоспособна възраст. Предвид ниския естествен прираст на населението процентното увеличение на хората над трудоспособна възраст е закономерен резултат. Важен аспект на стареенето е средната продължителност на живота в България, която е една от най-ниските за Европа: 68 години за мъжете и 74 години за жените. При тази средна продължителност на живота може да се очаква, че голям процент от хората (мъже и жени) на възраст над 65 години имат сериозни здравословни проблеми. Според становище на Световната здравна организация, през последната една година от живота на човека се падат средно половината от всички разходи за болнично лечение и грижи. Този факт, наред с малката средна продължителност на живота в страната води до извода, че продължаващото остаряване на нацията ще оказва все по-голям натиск върху системата на болничното лечение, здравните и социални услуги. Тази тенденция намира своята проекция и по отношение на населението на столицата.

Увеличаването на възрастните хора с потребности от социални услуги на територията на София е следствие и на една друга тенденция – миграцията на големи групи хора от останалите региони на страната, търсещи реализация и поминък в столицата. Голяма част от лицата, установяващи се в София, водят със себе си и своите възрастни родители, които се нуждаят от грижи и услуги, а това допълнително оказва натиск върху системата за социални услуги и влияе върху потребностите.

Често срещана практика е възрастни хора, които не разполагат със самостоятелни жилища или техните близки не са в състояние да им осигурят адекватна подкрепа и услуги в домашна среда, да се насочват към специализираните институции. В резултат на това възрастни хора са настанявани в специализирани институции не защото услугите там в най-висока степен отговарят на техните потребности, а поради липса на алтернатива за предоставяне на грижи в домашна среда и/или недостатъчни финансови средства (на тях или техните семейства).

            2. Доходи на възрастните хора

По данни на НСИ към края на 2007 г. близо 17.6% от пенсионерите в страната са живели в бедност. Липсата на финансови средства сама по себе си може да бъде причина за социално изключване на възрастните хора. Независимо от реализирането на различните мерки на материално и целево подпомагане на пенсионерите, те продължават да бъдат една от най-уязвимите групи в обществото именно въз основа на белега бедност.

`

Бедността и недостигът на финансови средства се посочват от гражданите на столицата като едни от най-често срещаните причини да не ползват социални услуги. В условията на световна икономическа криза тази тенденция най-вероятно ще запази своята устойчивост през първата част на времевия период, за който се отнася настоящата стратегия. Във връзка с това изключително важно е да се предвидят превантивни услуги и програми с ранна степен на интервенция, насочени предимно към хората от третата възраст в относително добро състояние, които са запазили способността си за самостоятелен начин на живот, но имат изкючително  ниски и недостатъчни доходи. Целта тук трябва да бъде осигуряване на възможности за по-нататъшно личностно развитие, за пълноценно участие в социалния живот и на трудовия пазар и за предотвратяване на последваща институционализация.

3. Здравословно състояние на възрастните хора

Голяма част от хората над 65 години, които са запазили способността си за самостоятелен начин на живот, страдат от сериозни съпътстващи здравословни проблеми. Наред с това се констатира влошаване на общото здравословно състояние на възрастните, които постъпват в специализирани институции. В специализираните институции постъпват все повече възрастни с влошено здраве.  Голяма част от тях са на легло, с потребност от специализирани и сериозни медицински грижи. Увеличава се и броят на възрастите хора с деменция. Зачестява настаняването в специализирани институции на лица, болни от алцхаймер.

Съществен процент от хората от третата възраст с потребности от социални услуги може да бъде причислен към групата на хора с увреждания. Така разграничаването им от групата на хора с увреждания става много трудно. Често хора, които по принцип са запазили способността си за самостоятелен начин на живот след прекаран инсулт или усложнения на хронични заболявания, получават сетивни, физически или други увреждания и съответно се появява потребност от адекватни социални услуги, съобразени с тези увреждания.

4. Бездомни и просещи възрастни хора

Липсата на финансови средства, както и наличието на имотни измами на самотни възрастни хора, които са притежавали жилища в столицата, води до увеличаване на броя на възрастните над 65 г. сред бездомните и просещите. Значение за развитието на този процес има и липсата на подкрепа за хората от третата възраст от техните близки, в резултат на което те са принудени да просят и търсят препитание на улицата. Към момента на изготвяне на настоящата стратегия просещите и бездомни възрастни хора в София не са обхванати от системата на социалните услуги. Не функционират адекватни социални услуги за тази целева група, както липсват и превантивни мерки.

5. Социални услуги за хората от третата възраст в специализирани институции.

На територията на Столична община към месец септември 2009 г. действат общо 7 специализирани институции за социални услуги за възрастни с капацитет 1048 места.

СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ИНСТИТУЦИИ

АДРЕС

КАПАЦИТЕТ

   1. Дом за стари хора

 

Кв. „Дървеница”,  ул. „Пловдивско поле” № 8

415

2. Дом за стари хора с  отделение за лежащо болни

Кв. „Горна баня”, ул. “Обзор” №29

250

3. Дом за възрастни с деменция

Кв. „Княжево”

110

4. Дом за стари хора Зона Б-5 бл. 4;

ж.к  „Зона Б-5”, жк. „Зона Б-5” бл. 4;

55

Филиал „Захарна фабрика” бл.48а

„Захарна фабрика” бл.48а

30

5. Дом за възрастни с  умствена  изостаналост

с. Подгумер

100

6. Дом за възрастни със сетивни нарушения

Ул. „Балша” № 23

37

7. Военно инвалиден дом „Елена и Никола Иванови”

Гр. Банкя

Ул. „Княз Борис І” № 20

51

6. Социални услуги за хората от третата възраст в общността.

На територията на Столична община към октомври 2009 г. се предоставят следните социални услуги в общността, предназначени за възрастни хора.

УСЛУГИ В ОБЩНОСТТА

АДРЕС

КАПАЦИТЕТ

1. Център за социална рехабилитация и интеграция на лица с проблеми от аутистичния спектър

бул. „Ал.Стамболийски”, № 168 А партер

40

2. Дневен център за възрастни хора  с  ментални увреждания „Света Марина”

жк. „Сердика”, ул. „Гюешево”, бивше ОДЗ № 27

60

3. Дневен център за хора с психични разстройства

ул. „Екзарх Йосиф” № 59

25

4. Дневен център за възрастни хора с увреждания „Седмична грижа”

жк. „Сердика”, ул. „Гюешево”, бивше ОДЗ № 27

8

5. Столичен общински дневен център за социална интеграция на инвалиди

жк. „Слатина”, ул. „Слатинска” №26-28

250

6. Център за временно настаняване на бездомни хора

жк. „Красна поляна”, ул. „Ришки проход” №2

120

7. Център за временно настаняване „Св.Димитър”

Ж.к. „Люлин”, бл. 464, вх. А

270

8. Защитено жилище за лица с умствени затруднения

ул. „Царибродска” № 33

8

9. Защитено жилище за лица с умствени затруднения

Ул. „Роглец” 17

8

10. Дневен център за психично-здравни услуги (с информационен център)

Ул. „Роглец” 17

25

11. Домашен социален патронаж

Бул. “Цар Борис III” 207

2000

Асистентски услуги за пълнолетни лица

1. Асистент за независим живот[3] (Наредба за предоставяне на услугата „Асистент за независим живот”)

2. Социален асистент (Дейност  по Национална програма „Асистенти на хора с увреждания”)

3. Социален асистент и домашен помощник (Дейност по проект „Социални услуги за достоен и независим живот” – Дейности „Социален асистент” и „Домашен помощник”  към Оперативна програма  „Развитие на човешките ресурси”)

Наред с посочените по-горе социални услуги в общността, към Столична община функционират девет Бюра за социални услуги, разположени на екстериториален принцип и обслужващи общо около 95 000 граждани с увреждания и в неравностойно социално положение. В структурата на Бюрата са включени девет Клубове на инвалида и пенсионера, които се посещават от около 3 400 възрастни и хора с увреждания.

           

На територията на столицата функционира Домашен социален патронаж под формата на общинско предприятие, което няма отделна правосубектност. Домашният социален патронаж доставя храна, помощ в поддържане на жилището и помощ за осъществяване на социални контакти. Капацитетът на домашния социален патронаж е 2 000 потребители, които се обслужват от 215 души персонал, като максималната продължителност на посещенията при потребителите е 30 минути. Една съществена част от потребителите на услугите, предоставяни от домашния социален патронаж (около 35%) са залежали възрастни със здравословни проблеми, които се нуждаят от по-дългосрочна грижа в общността.

7.   Анализ на нагласите

За ползването, удовлетвореността и потребностите от социални услуги в Столична община е направено социологическо проучване през октомври 2008 г. В проучването са обхванати три групи лица: хора с увреждания, деца в риск и лица в напреднала възраст. Въз основа на това социологическо проучване могат да се направят изброените по-долу изводи за социалните услуги за хората от третата възраст.

Като основни проблеми при ползването на социални услуги, включително услуги за лица в напреднала възраст, са посочени бедността, липсата на информация, недостатъчната достъпност на услугите, липсата на услуги на терен.

От цитираното социологическо проучване става видно, че най-висок процент (20%) възрастни хора, ползващи социални услуги, са тези с най-ниски доходи (до 100 лева). Сред интервюираните възрастни хора с месечен доход на човек от домакинство между 251-300 лева, 94.4% не ползват социални услуги. Процентът на хора в напреднала възраст, които фактически ползват социални услуги на територията на столицата е много нисък - 6.8%, като 93.2%  от интервюираните възрастни хора не ползват такива услуги. Интересно е да се направи съпоставка с информацията от социологическото проучване относно хора в напреднала възраст, желаещи да ползват социални услуги. Оказва се, че желаещите да ползват социални услуги (25%) са значително повече от фактически ползващите социални услуги, въз основа на което може да се направи извода, че съществуващите и развити социални услуги за възрастни хора на територията на столицата не са съобразени и не отговарят на  реалните потребности.

По отношение на услугите за възрастни на територията на София прави впечатление липсата на взискателност на потребителите към повишаване на качеството на услугите. Много доволни и без забележки към качеството на получаваните услугите са 36.8% от интервюираните. Една друга част от възрастните хора – 35.1% общо взето са доволни от качеството на услугите и считат, че някои неща следва да се подобрят.

По отношение на готовността на възрастните хора да заплащат пълната стойност на ползваните услуги, социологическото проучване има интересни констатации, които следва да се вземат предвид при решаване на въпросите, свързани с финансирането на социалните услуги. Висок процент (46.6%) от хората в напреднала възраст изобщо нямат идея каква е пълната стойност на услугите, които получават. Друга голяма част (50%) от възрастните лица нямат финансова възможност за заплащат пълната стойност на ползваните услуги. И само 3.4% от интервюираните възрастни хора не са мотивирани да заплащат пълната стойност на услугите поради липсата на добро качество.

Основен доставчик на социални услуги за възрастни на територията на София е Столична община. 87.6% от интервюираните потребители на услуги за възрастни са посочили, че ползват услуги, предоставяни директно от общината и само 7.4% ползват услуги, предоставяни от частноправни субекти (търговски фирми, нестопански организации).

При изследване на нагласите на хората в напреднала възраст се откроява една специфика, която не е типична за другите групи потребители на социални услуги. Докато при услугите за деца и хора с увреждания желаното място за предоставяне на услугите е приоритетно домашната среда на потребителите или близка до домашната, то при възрастните хора много висок процент (62%) лица  предпочитат да получават услугите извън дома, като в услугите „извън дома” се включват и социалните услуги, предоставяни в специализирани институции. Този факт може да бъде обяснен с липсата на междинни алтернативни  услуги в домашна среда, които стоят между болничната грижа и институциите, както и с икономически причини (поддържането на собствено домакинство и плащането на режийни разноски се оказва доста скъпо за възрастните). Сред едни от най-желаните услуги за възрастни са посочени услугите, свързани с наблюдение на здравето, физическа рехабилитация и почивки в санаториум.

Сред посочените действащи социални услуги за възрастни прави впечатление малкият брой съществуващи услуги, предназначени за просещи и бездомни хора в напреднала възраст, както и за възрастни с психически проблеми и деменция. Не са развити мобилните услуги на терен и услугите в домашна среда (с изключение на Домашния социален патронаж и асистентските услуги). Такива услуги биха имали много добър ефект по отношение потребностите на възрастни в неравностойно положение, които са запазили способността си за самостоятелен начин на живот.

Липсват превантивни социални услуги за възрастни с ранна степен на интервенция, целяща да предотврати социалното изключване на хората в напреднала възраст. Не са разработени програми и услуги, насочени към семействата на възрастните хора и техните близки.

Анализът на заявения капацитет на отделните услуги за възрастни и заетия брой места показва, че съществуват услуги, при които не се усвоява адекватно заложения ресурс и капацитет и които обективно не са съобразени с потребностите на населението. Наред с това съществуват услуги, които функционират при 100% запълнен капацитет и за които има още желаещи да ползват услугата (подобна е ситуацията с домашен социален патронаж). Консултирането на възрастните и техните близки коя от съществуващите социални услуги на територията на столицата в най-висока степен отговаря на техните потребности, се извършва от Дирекциите „Социално подпомагане” към Агенция за социално подпомагане и Бюрата за социални услуги към Дирекция „Социални дейности” при Столична община.

Прегледът на резултатите от социологическото проучване за социалните услуги в Столична община показва, че липсва адекватна оценка на потребностите от услуги за възрастни хора, както и от услуги, предназначени за техните семейства и близки. Самите потребители и техните близки, мотивирани включително и от икономически причини, често смятат, че за възрастните хора най-добрият вариант би бил получаването на социални услуги в институция, като в част от случаите институционализацията обективно не е решение и на практика води до социална изолация.

8. Основни изводи

Въз основа на анализа на състоянието на социалните услуги за възрастни, предоставяни на територията на Столична община, могат да се изведат основните принципи и насоки за промяна в системата на тези социални услуги.

·       Услугите за възрастни да се фокусират върху предоставяне на грижа и подкрепа за хората в напреднала възраст в тяхната домашна среда. Независимо от интереса и предпочитанията на част от възрастните хора към услуги в специализирани институции, необходимо е да се разработят модели на услуги в домашна среда, което ще бъде важна предпоставка възрастни хора с по-екстензивна нужда от грижи да запазят своята самостоятелност и начин на живот.

·       Възрастните хора трябва да имат гарантирана възможност за избор на социални услуги и да бъдат подпомагани при вземане на решение коя е услугата, която в максимална степен отговаря на техните потребности. В редица европейски страни е установена практика възрастни лица в неравностойно положение да получават подкрепа и консултация от социални и здравни работници, както и от организации, работещи в социалната сфера, при оценката на техните нужди и препоръчването на услугата, от която се нуждаят. В този процес потребителят участва активно.

·       Разкриване на междинни социални услуги за възрастни в общността, между болниците и специализираните институции, които да посрещат нуждата от дългосрочна грижа без институционализация. В момента липсват услуги в общността за възрастни хора, които излизат от болнични заведения и са със здравословни проблеми, изискващи дългосрочна грижа. Ако близките на тези хора не могат да им осигурят грижи в домашна среда, алтернативата за тях са специализираните институции. Специализираните институции обаче не са болнични заведения и не разполагат с необходимия медицински персонал. Наред с това настаняването на лежащо болни в специализирани институции за социални услуги влияе и на останалите потребители в институцията – при съществуващата материална база и ограничена възможност за самостоятелни стаи съжителството е трудно и това дава отражение цялостно върху качеството на услугите за всички настанени.

·       Прилагане на интегриран подход при структуриране на социалните услуги за възрастни. По отношение на хората над 65 г. разграничаването на социалните услуги от здравните е много трудно. При наличието на два различни бюджета за социални и здравни услуги и делението между лечебни заведения и заведения, предоставящи социални услуги е необходимо социалните услуги за възрастни да се разработват и предоставят в партньорство между ангажираните институции и доставчици на услуги, имащи отношение към тази целева група, напр. Столична община, държавните институции, лечебни заведения на територията на столицата, НПО и др. Услугите за възрастни следва да се предоставят въз основа на интегриран анализ на техните потребности (включително здравословните), планиране и координация от страна на всички ангажирани участници.

·       Обхващане на всички категории възрастни хора, включително бездомни и просещи и предлагане на адекватен отговор на техните потребности.

·       Разработване и разкриване на модели на превантивни социални услуги с ранна степен на интервенция, имащи за цел да предотвратят загубата на независимостта на възрастните хора и тяхната социална изолация. Разработване на превантивни модели на социални услуги, насочени към работа със семействата и близките на възрастните хора.

·       Укрепване капацитета на общината и на другите доставчици на социални услуги за възрастни да прилагат интердисциплинарен подход при предоставяне на социални услуги за възрастни хора и да инвестират в човешки ресурс, специалисти и екипи, подготвени да работят с тази целева трупа. Необходими са повече обучения и гериатрична специализация на ангажирания персонал. Затова е необходимо да се търсят партньорства с организациите, работещи в сферата на услуги за възрастни, с професионални организации и учебни заведения, подготвящи социални работници, рехабилитатори и медицински персонал, както и с други организации, имащи отношение към сферата на социални услуги за хора в третата възраст.

ЧАСТ ВТОРА
Силни и слаби страни, предизвикателства и възможности

За да се очертае бъдещото структуриране и тенденциите по отношение на търсенето и предлагането на социални услуги за хора от третата възраст е необходимо да се направи анализ на силните и слаби страни, на предизвикателствата и възможностите, влияещи на това развитие. 

1. Силни страни

  • Стабилното икономическо развитие на Столична община;
  • Ролята на Столична община за развитие на социалните услуги за всички целеви групи в отговор и в съответствие с държавната социална политика и нейните приоритети;
  • Наличието на политическа воля Столична община да налага иновативни модели на социални услуги, да бъде лидер в социалната сфера и да упражнява стриктен контрол върху услугите, с цел гарантиране на еднакво качество на отделните видове социални услуги за възрастни, предоставяни на територията на общината;
  • Добре развита услуга „Домашен социален патронаж”, която може да бъде разширена с други дейности и услуги;
  • Заявена воля и готовност за съвместна работа с представители на неправителствения сектор, доказали висок професионализъм;
  • Наличие на екип от обучени специалисти за разработване на проекти и кандидатстване за външно финансиране, както и на кадрови ресурси за обезпечаване предоставянето на висококачествени социални услуги;
  • Утвърден пилотен опит във връзка с въвеждане на практиката на персоналните бюджети в страната;
  • Улеснена комуникация с различни ангажирани институции, развиващи политики в социалната сфера.

2. Слаби страни

  • Голям брой чакащи за настаняване в специализираните институции;
  • Невъзможност за разделение и диференциация на социалните институции за възрастни;
  • Недостатъчен финансов стандарт за издръжка в домовете и липсата на възможност за диференциран подход при определяне на допълнителни такси;
  • Липсата на желание от страна общопрактикуващите лекари да записват пациенти от специализираните институции;  
  • Оформянето на столицата като мегаполис с постоянен приток на мигриращи граждани, в който се включват и възрастни хора;
  • Несъвършенства на действащата нормативна уредба, регламентираща настаняването на потребители на социални услуги в специализирани институции. Настаняването в специализираните институции се извършва от АСП, а самите социални заведения се управляват от Столична общината. Наличието на този дуализъм затруднява реална оценка на потребностите и приоритизирането на услугите.
  • Ниските възнаграждения на ангажираните социални работници и липсата на гериатрична специализация влияят негативно върху качеството на услугите.
  • Недостиг на подходящ свободен общински сграден фонд, в който да се развиват нови алтернативни социални услуги за възрастни в общността;
  • Наличие на целеви групи, характерни за големите градове (напр. бездомни и просещи възрастни хора), които почти не са обхванати от системата на социални услуги;
  • Липса на мобилни алтернативни социални услуги, които да се предоставят на терен директно при самите потребители в тяхната домашна среда, както и превантивни социални услуги за възрастни и техните семейства и близки с ранна степен на интервенция;
  • Ниски доходи на преобладаващата част от възрастните хора (или на техните семейства и близки), ползвателите на социални услуги, поради което твърде често до настаняване в специализирани институции се стига поради икономически причини;
  • Нагласи на потребителите и на техните семейства и близки, че предоставянето на услуги в специализирана институция в най-висока степен отговаря на потребностите на възрастните хора;
  • Нормативното разделение на социални и здравни услуги. Здравните услуги не се разглеждат като част от системата на социална грижа;
  • Хосписите като форма на лечебни заведения не са достатъчно развити, поради което в специализираните институции за социални услуги често се настаняват терминално болни възрастни хора;
  • Липса на ресурсен център за подготовка и обучение на специалисти, работещи в сферата на социални услуги за възрастни;
  • Липса на нормативни механизми за ангажиране отговорността на близките на възрастните хора, настанени в специализирани институции, включително по отношение участие във финансирането на услугите;
  • Услугите се развиват самостоятелно от общините и липсата на регионално планиране е пречка за по-адекватното преразпределяне на тежестта от развитие на услуги в общността, компенсиращи настаняването в институции;

3. Предизвикателства

Настоящата стратегия има за цел да формулира и съответно да намери адекватен отговор на комплексните предизвикателства, които стоят пред системата за социалните услуги за хората от третата възраст и процеса на тяхното предоставяне.

·       Подобряване на методологията за оценка на потребностите на хората от третата възраст и промяна на фокуса на социалните услуги за възрастни.  Потребителите на социални услуги за възрастни трябва да получават адекватна подкрепа и консултиране при избор на услугата, която в най-висока степен отговаря на нуждите им, както и активно да бъдат включени в процеса на планиране, предоставяне и оценка на услугите. При структурирането на социалните услуги за хората от третата възраст следва да се постави фокус върху социални услуги, предоставяни предимно в домашна среда. Социалните услуги за тази целева група трябва да подпомагат ползвателите да запазят своята независимост и да бъдат способни да водят самостоятелен живот в общността.

·       Необходимост от разработване и въвеждане на нови видове социални услуги, които да оценяват на много ранен етап потребностите на хората от третата възраст, както и работа с техните близки и семейства с цел превенция на последваща хоспитализация,  институционализация и социална изолация. За тази цел е необходимо да се разкрият и свързани социални услуги в здравната  система, като се ангажират лечебните заведения, лекарски практики, личните лекари.

·       Демографски промени и тенденции. Както вече бе отбелязано, като цяло българската нация, включително населението на столицата, застарява и абсолютния дял на услуги за възрастни се увеличава. Необходима е диверсификация на услугите за възрастни съобразно тяхното здравословно състояние и необходимата степен на интервенция. В резултат на застаряването на нацията, не само се увеличава броят на възрастните хора потребители на услуги, но се повишава и средната възраст на самия персонал, ангажиран при предоставянето им. Наред с този процес се наблюдава и друга тенденция, произтичаща от интензивните миграционни процеси.  Много млади хора в работоспособна възраст пристигат в столицата и водят със себе си своите възрастни родители и близки, което оказва натиск върху търсенето и финансирането на социални услуги за възрастни. Услугите в София, предназначени за лица в напреднала възраст, трябва да отчитат и динамиката на този поток, който се променя интензивно.

·       Човешки ресурс. Качествени социални услуги се представят с високо квалифициран и мотивиран персонал. Към момента на изготвяне на настоящата стратегия възнагражденията в социалната сфера се определят като ниски от ангажираните лица. Това важи в много голяма степен за персонала, ангажиран в специализираните институции за възрастни. При съществуващите ниски възнаграждения е трудно да се привлекат кадри с гериатрична специализация, среден медицински персонал и подготвени санитари. Много малък е процентът на доброволци, въвлечени при предоставянето на социални услуги за възрастни. Участието на доброволци е налице най-вече при дейности в социалната сфера, осъществявани от неправителствени организации. И в периода 2010-2013 факторите човешки ресурс, квалификация и мотивация на персонала ще имат съществено значение и ще оказват натиск върху системата на социални услуги.

·       Здраве на възрастните хора. Структурирането на социалните услуги в периода 2010-2013 година трябва да отчита здравословните проблеми на възрастните хора в столицата, които са отражение на общите тенденции за страната. България продължава да е на едно от челните места сред европейските страни по смъртност от инсулт и мозъчно съдови заболявания. Висок е процента и на възрастните лица, страдащи от сърдечно съдови заболявания. Тютюнопушенето, високото кръвно налягане, високия холестерол и наднорменото тегло са допълнителни фактори, които обуславят прехода към лошо здраве. Неудовлетвореността от съществуващите социални представи и роли на хората, както и брачния статус, също оказват влияние върху здравословното състояние на потенциалните потребители на услуги за възрастни. Социално-икономическите фактори и най-вече ниските доходи, неравенството и бедността влияят върху възможностите на възрастното население за превенция на доброто здраве.[4] Психичното здраве на населението на столицата е друг значим обществен проблем. Висок е процента на възрастни хора в София, които страдат от деменция, свързана с болестта на Алцхаймер или като следствие от друга мозъчна патология. Също така се увеличава и броят на лицата с психични разстройства, нуждаещи се от специализирани грижи.[5]

·       Промяна на модела на предоставяне на социалните услуги. През последните шест години традиционният модел на предоставяне на социални услуги от страна на държавата/общината като основен доставчик на услуги бе променен. На пазара на социални услуги навлязоха и частноправните субекти, доставчици на социални услуги. Практиката показва, че най-голям дял сред частноправните субекти, доставчици на социални услуги имат неправителствените организации. Тези доставчици или разкриват социални услуги самостоятелно, като ги финансират чрез различни проекти и донорски програми, или в партньорство с общините, като чрез механизма на социалното договаряне предоставят социални услуги, финансирани с публични средства. В условията на този диверсифициран пазар на социални услуги с разнородни доставчици става все по-сложно за общината като субект, който носи политическата отговорност за системата на социални услуги на нейната територия, сама да осигури адекватни и качествени социални услуги за хората в третата възраст.

Във връзка с това, обективно се поражда необходимостта от сътрудничество с частноправните субекти - доставчици на територията на столицата и съвместно планиране с тях на предоставяните социалните услуги за възрастни. На второ място, необходимо е да се развият гъвкави социални услуги за възрастни, които да отговарят на динамично променящите се нужди на потребителите и да се предоставят при тях, в домашна среда. По отношение на възрастните, наборът от услуги в домашна среда е ограничен почти изцяло до домашен социален патронаж, а услугите в общността се допълват с клубове на пенсионера. Необходимо е да се подходи иновативно и в партньорство с другите доставчици на социални услуги да се създадат центрове за подкрепа на възрастните, както и да се извършва сериозна социална работа както с възрастните в общността, така и с техните близки и семейства.

4. Възможности

Наред с посочените предизвикателства, съществуват важни и интересни възможности за подобряване на предоставянето на социални услуги за възрастни:

·       Повишаването на информираността на потребителите и засилването на ролята им в процеса на предоставяне на услугите ще им даде възможност да вземат активно участие при управлението и решаването на собствените им проблеми и ще създаде възможност за положителни промени и иновации в социалната сфера. Създаването на звено към Столична община за подпомагане на възрастните хора при адекватен избор на социална услуга, която в най-голяма степен задоволява техните потребности, би имало положителен ефект върху съхраняване на независимостта и достойнството на възрастните  в процеса на ползване на социални услуги.

·       Сътрудничеството между Столична община и други общини и институции, ангажирани в социалната сфера, както и сътрудничеството с други доставчици на социални услуги ще създаде възможности за ускоряване на реформата в социалните услуги и създаване на добри практики за възлагане и договаряне на социални услуги.

·       Разработването на нови модели на социални услуги, които да съчетават ранна интервенция с предоставяне на мобилни услуги на терен (там, където се намират потребителите) ще създадат възможност за по-адекватно посрещане на нуждите и ще съдействат потребителите да ползват услуги в своята нормална среда, вместо в институции.

·       Разработването на измерими критерии за качество на услугите ще доведе до повишаване на качеството им и до по-добра оценка на стойността им.

·       Участието на неправителствения сектор в провеждането на социалната политика по предоставянето на социални услуги; развита мрежа от граждански обединения. Това дава възможност за ангажиране на общността при решаване на проблемите. Неправителствените организации работят близо до потребителите и имат добра оценка за съществуващите нужди и реални проблеми.

Анализът на слабите и силни страни, предизвикателствата и възможностите за бъдещо развитие  и усъвършенстване на социалните услуги за хора от третата възраст води до следния основен извод:

Столична община разполага с ресурс и необходимата политическа воля, за да работи за постигане на стратегически цели и реализиране в практиката на социални политики, насочени към повишаване на качеството на живот на хората от третата възраст, осигуряване на грижи и подкрепа в адекватна среда, равен достъп до услуги и възможност за запазване на способностите за независим живот на възрастните хора в столицата.

ЧАСТ ТРЕТА
Визия и приоритети

1. Визия

Настоящата стратегия е основана на визията за пълноценен живот на хората от третата възраст в общността при зачитане на тяхното достойнство и право на избор.

Визията е основана на разбирането, че защитата на достойнството и повишаването на качеството на живот на хората от третата възраст в столицата може да бъде постигнато чред предоставянето на качествени, достъпни и ефективни социални услуги, съобразени реалните нужди на хората и общността.

2. Приоритети

а. Акцент върху грижите в домашна среда при предоставянето на социални услуги за хора от третата възраст;

б. Индивидуален подход и зачитане достойнството на потребителя и правото му на избор;

в. Планиране и предоставяне на социални усуги за хора от третата възраст, основани на интегриран анализ на техните потребности, включително здравословно състояние и проблеми;

г. Ефективно управление на ресурсите, инвестирани в социалните услуги, предназначени за хора от третата възраст на теротирията на София;

д. Подобряване на качеството на живот, а не просто на предоставянето на грижа;

е. Гъвкавост на мерките и дейностите, но не и на резултатите.

 

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
Стратегически цели

1. Структура

Стратегическа цел

Конкретни цели

1.  ПРЕВЕНЦИЯ НА СОЦИАЛНОТО ИЗКЛЮЧВАНЕ

а. Повишаване на информираността на хората от третата възраст и близките им за социалните услуги, предоставяни на територията на Столична община

б. Идентифициране на групи хора от третата възраст в изявен риск от социално изключване;

в. Познаване на потребностите от социални услуги, консултиране и насочване към съществуващи социални услуги.

2.  ПЪЛНОЦЕНЕН ЖИВОТ В ОБЩНОСТТА

а. Повишаване на активността и участието в живота на общността на възрастни хора в изявен риск от изолация;

б. Разширяване на обхвата и повишаване на качеството на социалните услуги в домашна среда;

в. Разширяване на обхвата и повишаване на качеството на социалните услуги в общността;

3. МОДЕРНА СОЦИАЛНА ИНФРАСТУКТУРА

а. Модернизиране на материалната база в домовете за възрастни хора в съответствие с европейските изисквания

б. Повишаване на капацитета на персонала за социална работа с възрастни  хора;

в. Изграждане на връзки между домовете за възрастни хора и други услуги.

4. ЕФЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ ЗА ХОРАТА ОТ ТРЕТАТА ВЪЗРАСТ

 

а. Ефективно планиране и управление на ресурсите за социални услуги за възрастни хора

б. Оптимизиране на системата за оценка на качеството на социалните услуги

2. Стратегически и конкретни цели, резултати, дейности и индикатори

Стратегическа цел 1

ПРЕВЕНЦИЯ НА СОЦИАЛНОТО ИЗКЛЮЧВАНЕ

Конкретна цел

а. Повишаване на информираността на хората от третата възраст и близките им за социалните услуги, предоставяни на територията на Столична община

Резултат:

Хората от третата възраст и близките им познават социалните услуги на територията на София

Дейности:

  1. Провеждане на ежегодни срещи с организации на възрастни хора и представители на подкрепящите професии (лекари, социални работници, психолози, др.) за изграждане на мрежа от заинтересовани страни в подкрепа на дейността на Столична община по проблемите на хората от третата възраст.
  2. Текущо популяризиране на социалните услуги на територията на Столична община и информиране на заинтересованите страни за същността, обхвата и достъпа до различните социални услуги (разпространение на информационни материали в градския транспорт и общинските пазари, дни на отворените врати на социалните услуги, публични дискусии, др.).
  3. Проучване на мнението на заинтересованите страни (потребители, близки, лекари, социални работници, психолози, педагози) за наличните социални услуги в Столична община и за потребностите от нови социални услуги.
  4. Изграждане на 25 центъра в Столична община и в районните общински администрации за информация и насочване на нуждаещите се към съществуващите социални услуги и/или към доставчици на социални услуги.
  5. Разработване на модул към интернет базираната информационна система за предоставяните социални услуги на територията на Столична община (същност на услугата, капацитет, контакти).

Индикатори:

·        Степен на информираност на заинтересованите страни за наличните социални услуги;

·        Степен на информираност за потребностите от социални услуги и тяхното развитие;

·        Процентно изменение на броя информирани и насочени към социални услуги възрастни хора и други заинтересовани лица

Стратегическа цел 1

ПРЕВЕНЦИЯ НА СОЦИАЛНОТО ИЗКЛЮЧВАНЕ

Конкретна цел

б. Идентифициране на групи хора от третата възраст в изявен риск от социално изключване

Резултат:

По-голям брой възрастни хора са в системата за оценка на риска и насочване към социални услуги

Дейности:

1.     Сформиране на мултидисциплинарен екип към Столична община от специалисти в областта на стареенето, здравето, социалната подкрепа, двигателната активност, др. (представители на НПО доставчици на услуги, академична общност, организации на потребители, др.) за оценка и анализ на риска от социално изключване сред възрастните хора.

2.     Оценка и анализ на риска (здравен, социален, др.) в извадка на различни групи възрастни хора в изявен риск, живеещи на територията на Столична община (самотни възрастни хора, възрастни хора със затруднено самообслужване, възрастни хора с увреждания и хронични заболявания, хора, живеещи в изолация, др.). Оценката се прави минимум веднъж годишно.

3.     Анализ на дейността на информационните центрове и на случаи от практиката на различните групи специалисти и периодично разширяване на каналите за комуникация, мерките за ранно разпознаване и превенция на риска.

4.     Планиране съвместно с Дирекция „Социално подпомагане” на мерки за ранно разпознаване на риска сред идентифицираните рискови групи и изготвяне на конкретни планове за действие.

5.     Предоставяне на информация на заинтересовани групи специалисти за одобрените мерки за превенция и управление на риска и възможностите за координирани действия между тях.

Индикатори:

·        Брой нови специалисти, привлечени в екипа за ранна оценка на риска;

·        Брой разработени мерки за превенция на социалната изолация на възрастни хора в партньорство с НПО, университети, други ангажирани страни;

·        Процентно изменение на възрастните хора, включени в оценка на риска от социална изолация;

·        Степен на удовлетвореност на възрастните хора от предприетите мерки и услуги.

Стратегическа цел 1

ПРЕВЕНЦИЯ НА СОЦИАЛНОТО ИЗКЛЮЧВАНЕ

Конкретна цел

в. Познаване на потребностите от социални услуги, консултиране и насочване към съществуващи социални услуги

 

Резултат:

Услугите, които получава потребителят, са максимално съобразени с техните потребности.

Дейности:

1.      Идентифициране на броя, обхвата и характеристиките на целевата група;

2.      Оценка на индивидуалните потребности на възрастните хора от социални услуги (в партньорство с Дирекция „Социално подпомагане”) и насочване към организациите доставчици на социални услуги;

3.      Активно включване на потребителите в процеса на оценка на потребностите;

4.      Обмен на обобщена количествена и качествена информация с НПО на Столична община за типовете консултации, идентифицирани потребности от социални услуги, препоръки към развитието на услугите.

 

Индикатори:

·        Степен удовлетвореност на потребителите

·        Степен на удовлетвореност на партньорите от сътрудничеството

·        Доклад за оценка на индивидуалните потребности на възрастните хора от социални услуги

Стратегическа цел 2

ПЪЛНОЦЕНЕН ЖИВОТ В ОБЩНОСТТА

Конкретна цел

а. Повишаване на активността и участието в живота на общността на хора от третата възраст в риск от социална изолация

Резултат:

Увеличен брой хора от третата възраст, включени активно в общността

Дейности:

1.     Изработване на годишен календар на публичните инициативи на Столична община и на партниращите НПО, посветени на хора от третата възраст.

2.     Провеждане на периодични публични инициативи, посветени на проблемите на хора от третата възраст и на възможностите им за участие и собствен принос в живота на общността, с активното участие на самите възрастни хора и на млади доброволци (дискусии, изложби, представяне на добри практики, др.).

3.     Активно привличане на хора от третата възраст като доброволци в инициативите и услугите за хора от третата възраст, организирани от Столична община

4.     Анализ на резултатите от инициативите и на възможностите за разработване на нови програми, дейности и услуги в подкрепа на възрастните хора в Столична община.

Индикатори:

·        Промяна в съотношението между чакащи за услуги и реално ползващите услуги

·        Брой координирани от Столична община инициативи;

·        Брой възрастни, активно участващи като в инициативите, включително като доброволци;

·        Степен на удовлетвореност на възрастните хора, участници в публичните инициативи.

Стратегическа цел 2

ПЪЛНОЦЕНЕН ЖИВОТ В ОБЩНОСТТА

Конкретна цел

б. Разширяване на обхвата и повишаване на качеството на социалните услуги в домашна среда

Резултат:

По-голям брой възрастни хора в риск получават качествени социални услуги в домашна среда

Дейности:

  1. Планиране на социалните услуги в домашна среда въз основа на оценените потребности, наличните към актуалния момент услуги и възможностите за тяхното разширяване;
  2. Предоставяне на социални услуги в домашна среда  (асистент за независим живот, социален асистент, домашен помощник, домашен социален патронаж, личен асистент);
  3. Изготвяне на план за оптимизиране на услугите;
  4. Увеличаване на капацитета на услугите Домашен социален патронаж и Асистент за независим живот с 20%;
  5. Оценка на ефективността и ефикасността на услугите;
  6. Оценка на необходимите ресурси за нови социални услуги в домашна среда и разработване на план за действие за тяхното иницииране и финансиране, съобразно направената оценка;
  7. Мотивационни обучения за персонала, ангажиран в предоставянето на социални услуги в домашна среда

Индикатори:

·        Процентно изменение на броя на възрастните хора с достъп до социални услуги в домашна среда;

·        Степен на удовлетвореност на възрастните хора и техните близки;

·        Увеличен брой и обхват на социалните услуги, предоставяни на възрастни хора;

·        Повишен интерес към социалните услуги от страна на потенциални потребители и техни близки, ангажирани институции, доставчици на услуги.

Стратегическа цел 2

ПЪЛНОЦЕНЕН ЖИВОТ В ОБЩНОСТТА

Конкретна цел

в. Разширяване на обхвата и повишаване на качеството на социалните услуги в общността

Резултат:

По-голям брой възрастни хора в риск, получаващи качествени социални услуги в общността

Дейности:

1.      Планиране на социалните услуги в общността въз основа на оценените потребности, наличните към актуалния момент услуги и възможностите за тяхното разширяване.

2.      Предоставяне на социални услуги в общността: Дневен център за възрастни хора, Дневен център за хора с различни увреждания, Защитено жилище, Кризисен център.

3.      Разработване и прилагане на пилотен модел на мобилна услуга за просещи възрастни в един район на Столична община.

4.      Разработване и прилагане на пилотни модели в отделни райони на Столична община на социални услуги за хора от третата възраст „между болничното заведение и специализираната институция”.

5.      Изготвяне на план за оптимизиране на услугите в общността;

6.      Изграждане на дневни центрове по райони: Дневен център за хора с психични увреждания и Дневен център за хора с умствени увреждания.

7.      Оценка на ефективността и ефикасността на предоставяните социални услуги в общността.

8.      Оценка на необходимите ресурси за нови социални услуги в общността и разработване на план за действие за тяхното иницииране и финансиране, съобразно направената оценка.

9.      Мотивационни обучения за персонала, ангажиран в предоставянето на социални услуги в общността.

Индикатори:

·        Процентно изменение на броя на възрастните хора с достъп до социални услуги в общността;

·        Брой потребители, обхванати от мобилни услуги за възрастни.

·        Степен на удовлетвореност на възрастните хора и техните близки от услугите, вкл. пилотните модели;

·        Увеличен брой и обхват на социалните услуги, предоставяни на възрастни хора;

·        Повишен интерес към социалните услуги от страна на потенциални потребители и техни близки, ангажирани институции, доставчици на услуги.

Стратегическа цел 3

МОДЕРНА СОЦИАЛНА ИНФРАСТУКТУРА

Конкретна цел

а. Модернизиране на материалната база в домовете за възрастни хора в съответствие с европейските изисквания

Резултат:

Потребителите ползват съвременна и съобразена със специфичните им нужди физическа инфраструктура.

Дейности:

1.      Одити за енерго потребление и мерки за енергийна ефективност в сградите които се предоставят социални услуги.

2.      Разработване на план за подобряване на материалната база на домовете с помощта на различни източници на финансиране, които Столична община може да привлече.

3.      Обвързване на плана за модернизиране на домовете с план за обучение и развитие на персонала.

Индикатори:

·         Брой рехабилитирани сгради;

·         Удовлетвореност на потребителите от адекватност на инфрастурктурата.

Стратегическа цел 3

МОДЕРНА СОЦИАЛНА ИНФРАСТУКТУРА

Конкретна цел

б. Повишаване на капацитета на персонала за социална работа с възрастни хора

Резултат:

Повишено качество на социалните услуги, предоставяни в домовете за възрастни хора.

Дейности:

1.      Изготвяне на система за оценка на индивидуалната работа на специалистите.

2.      Изготвяне на механизъм за повишаване на възнагражденията в зависимост от получената оценка.

3.      Изготвяне на планове за повишаване на мотивацията на заетите лица. Договаряне с университети и НПО партньори на Столична община за разработване и осъществяване на програма за обучение и супервизия на персонала на домовете, в съответствие с проучените потребности и наличните ресурси за финансиране на дейността.

4.      Разработване на модулна програма за обучение на персонала по същността на социалната работа с конкретната целева група и за справяне с емоционалното прегряване на персонала (минимум 5 дни годишно).

5.      Провеждане на супервизия на дейността на персонала в конкретния дом и работа по случаи от практиката (минимум 2 пъти годишно).

Индикатори:

·        Брой обучени лица, работещи с възрастни хора;

·        Брой супервизирани случаи от практиката;

·        Степен на информираност и мотивация на персонала за професионална социална работа с възрастните хора;

·        Удовлетвореност на персонала и потребителите от ефекта от квалификационната дейност.

Стратегическа цел 3

МОДЕРНА СОЦИАЛНА ИНФРАСТУКТУРА

Конкретна цел

в. Изграждане на връзки между домовете за възрастни хора и други услуги

Резултат:

Повишена степен на социално включване на възрастните хора в домовете

Дейности:

1.      Проучване на потребностите и предложенията на възрастните хора в домовете в Столична община за нови инициативи (с помощта на персонала на домовете и НПО партньорите).

2.      Разработване на ежегодна програма за активно партньорство на домовете (дейности на доброволци от НПО сектора, университети, училища и читалища, срещи консултации със специалисти, приятелски срещи с хора от общността, екскурзии, чествания на празници, изработване и разпространение на артистични продукти от и за възрастните хора в домовете, благотворителна дейност, др.).

3.      Провеждане на дейностите от планираната програма с помощта на персонала в домовете, НПО партньорите, доброволци, др.

4.      Популяризиране на резултатите и новите взаимовръзки между услуги и хора с участието на Столична община и медиите.

Индикатори:

·        Брой инициативи за връзки с общността на домовете за възрастни хора;

·        Брой и профил на участниците в инициативите;

·        Степен на удовлетвореност на възрастните хора от допълнителните услуги и инициативи.

Стратегическа цел 4

ЕФЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ ЗА ВЪЗРАСТНИ ХОРА

 

Конкретна цел

а. Ефективно планиране и управление на ресурсите за социални услуги за възрастни хора

Резултат:

Предоставяне на повече и по-качествени социални услуги с наличните средства

Дейности:

1.      Оценка на ефективността на вложените средства за социални услуги. Предвиждане на финансови средства за развитие на допълващи услуги с диференцирани такси.

2.      Изготвяне на краткосрочен (едногодишен) план и в средносрочен (2-4 годишен) план за развитието на социалните услуги съобразно оценените потребности и необходимите ресурси;

3.      Предоставяне на ежемесечна информация от доставчиците на социални услуги за използваните и свободните ресурси за съответната услуга (места в Дневни центрове, Защитени жилища, домове за възрастни хора, часове услуги в домашна среда, др.) и поместването й в информационната система на Столична община.

4.      Годишна оценка на използването на сградния фонд на Столична община, ползван за социални услуги (институционални и в общността), с цел подобряване на качеството на услугите (чрез финансиране на дейности за модернизиране на материалната база) и оптимизиране на ползването на материалната база (чрез изграждане на връзки между услугите, др.).

5.      Годишна оценка на заетостта на персонала, предоставящ социални услуги, и оптимизиране на неговото натоварване чрез почасова заетост и изграждане на взаимовръзки между услугите.

Индикатори:

·        Повишено качество и оптимизиран капацитет на социалните услуги;

·        Степен на удовлетвореност на потребители и доставчици

Стратегическа цел 4

ЕФЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ ЗА ВЪЗРАСТНИ ХОРА

Конкретна цел

б. Оптимизиране на системата за оценка на качеството на социалните услуги

Резултат: Повишена ефективност на контрола върху качеството на услугите

Действаща система за мониторинг и оценка на качеството на социалните услуги

 

Дейности:

1.      Разработване и актуализиране на инструментариум за мониторинг на качеството на социалните услуги за възрастни хора.

2.      Провеждане на текущ мониторинг и ежегодна оценка на социални услуги

3.      Въвеждане на система за самоконтрол и самооценка на заетите в предоставянето на социални услуги.

4.      Популяризиране на резултатите в медийното пространство и в информационната система за социални услуги в Столична община.

Индикатори:

·        Брой мониторирани социални услуги в институции и в общността

·        Степен на удовлетвореност на доставчиците

·        Степен на информираност на обществеността за качеството на предоставяните социални услуги

 

ЧАСТ ПЕТА
Връзка и взаимодействие с други стратегически документи

Настоящата стратегия за развитие на социалните услуги за хора от третата възраст в град София формулира принципи и стратегически цели за и при предоставянето на социални услуги за една специфична целева група – хората от третата възраст.

Мерките и дейностите в настоящата стратегия са формулирани гъвкаво и могат да бъдат променяни в хода на нейното изпълнение с оглед по-ефективно постигане на заложените резултати. Това, което следва да не бъде променяно и в минимална степен да се влияе от вътрешни и външни фактори, са целените резултати.

За да бъде осигурено това, както и с оглед на по-целесъобразното и ефективно планиране на инвестициите, е необходима подготовката на годишни планове за изпълнение на стратегията. Годишните планове следва да бъдат обединени с плановете на другите стратегии за конкретни целеви групи и така да формират един общ план за финансово обезпечаване и изпълнение на общата Стратегия за предоставяне на социални услуги на Столична община 2009 – 2013 г.

Ефектът от прилагането на настоящата стратегия следва да бъде оценяван в края на всяка календарна година. В процеса трябва задължително да бъдат проучени мненията на бенефициентите и партньорите. Обособена част от оценката трябва да бъде съответствието на постигнатите резултати и въздействия със заложеното в общата Стратегия за предоставяне на социални услуги на Столична община 2009 – 2013 г. Въз основа на конкретните изводи настоящата стратегия следва да бъде актуализирана всяка година.

Дирекция „Социално дейности” в общината следва да осъществява текущата практическа дейност по реализиране на Стратегията и предприемането на конкретни мерки по контрола на изпълнението им.
Дейностите, които са държавно делегирани, следва да бъдат мониторирани от общината съвместно с Дирекция „Социално подпомагане”. Мониторингът ще се осъществява на база междинни и окончателни отчети.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ
Документи, определящи рамката за предоставяне на социални услуги за хора от третата възраст в България

Настоящата стратегия за развитие на социалните услуги за хора от третата възраст се основава на принципите и концепциите за грижа към хората от третата възраст, залегнали като общи положения в национални програмни документи и насоки към социално включване. За хората от третата възраст в България до сега не са приемани самостоятелни (само за тази целева група) стратегически документи, целенасочени към прилагане на политики и програми за т.нар. активно стареене. Като целева група те попадат в “общите” документи, касаещи различни уязвими групи[6].

Основните  документи, относими към Стратегията за социални услуги за хората от третата възраст на територията на Столична община са:

1. Национална стратегическа референтна рамка 2007 – 2013 г.

Това е основната стратегическа платформа за обосновка и координация на финансовата помощ по Структурните фондове на ЕС и по-конкретно Приоритетна област 2 – “Повишаване качеството на човешкия капитал с акцент върху заетостта”. Фокусът на този приоритет е насочен към насърчаване на широк кръг от активни програми на политиката за пазара на труда, осигуряване на тясна връзка между системата за социална защита и политиките за пазара на труда, прилагане на мерки, насочени към осигуряването на висококачествени социални услуги за групите в неравностойно положение, подобряване на здравния статус на населението и улесняване на достъпа на бедните и уязвимите групи до здравните услуги. С цел подобряване на системата за социална закрила фокусът на инвестициите е насочен към приближаване на социалните услуги до потребителите (услуги в общността), индивидуален подход при предоставянето на социални и здравни услуги и отваряне на системата за предоставяне на социални услуги за неправителствения сектор и наличие на критерии и стандарти за извършване на социални услуги

2. Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” (2007 - 2013 г.).

Програмата е съставна част от Националната стратегическа референтна рамка, чиято цел е повишаване качеството на живот чрез подпомагане на заетостта, достъпа да образование с високо качество, обучаване през целия живот и социално включване, чиито приоритетни оси 5 и 6 включват операции, насочени към социално включване и насърчаване на социалната икономика за подкрепа на уязвими групи чрез развитие на мрежа от подкрепящи бъдещата интеграция на пазара на труда социални услуги и повишаване ефективността на институциите на пазара на труда, социалните и здравни услуги включително чрез:

  • развиване на форми на социални услуги, които се предоставят в семейна среда на зависими членове от семействата;
  • подкрепа за доразвиването на предоставяните социални услуги във вече съществуващите алтернативни форми;
  • насърчаване на инициативи за развитието на мрежа от алтернативни социални услуги за деца и семейства в риск;
  • финансиране на програми, подобряващи качеството на грижа в специализираните институции за деца и възрастни, като се акцентира на социалната, обучителната и трудотерапевтична работа с настанените в тях за подготвяне извеждането и интегрирането им в общността;
  • повишаване на професионалния капацитет и мотивацията на хората, ангажирани в сферата на социалните и здравните услуги /институции, доставчици на социални и здравни услуги/, както и разработване и прилагане на системи, осигуряващи надграждащи знания и умения, съобразени със специфичните грижи за отделните групи потребители на социални услуги;
  • въвеждане на добри управленски практики и дейности на институции и доставчици в сферата на социалните и здравните услуги;

3. Оперативна програма “Административен капацитет” (2007 – 2013 г.).

Програмата е съставна част от Националната стратегическа референтна рамка, една от целите, на която е подобряване на работата на държавната администрация за реализиране на ефективни политики, качествено обслужване на гражданите и бизнеса и създаване на условия за устойчив икономически растеж и заетост.

4. Национален доклад на Република България по стратегиите за социална закрила и социално включване 2008 - 2010 г.

Основен елемент на Отворения метод на координация е съвместния анализ и оценка от страна на Европейската комисия и Съвета на министрите на националните стратегически доклади. Първият доклад като държава членка България представи през 2008 г. Докладът беше подготвен съгласно насоките на Европейската комисия, чрез които тя цели да подпомогне държавите членки в процеса на докладване. Основната цел на доклада е да представи приоритетните насоки на провежданите политики в областта на социалното включване, пенсиите и здравната и дългосрочната грижа, които са и трите елемента на Отворения метод на координация в областта на социалната закрила и социалното включване.

В част ІІ от доклада „Национален план за действие за социално включване за 2008-2010 г.”, се прави критичен анализ в количествено и в качествено изражение на постигнатия напредък в тази политика в последните 2 години и се идентифицират най-неотложните предизвикателства в политиката по социално включване, като се отдава сериозно внимание на нуждата от последователност и приемственост в приоритетните направления на дейност. Четири са основните политически цели на Националния план за действие за социално включване за 2008-2010 г.:

  • Ограничаване на предаването на бедността и социалното изключване между поколенията (с акцент върху детската бедност и социално изключване). Като по-критични области са идентифицирани: инвестициите в ранното детско развитие; отговорното родителство; ранното напускане на училище; многостранната и целенасочена подкрепа на най-уязвимите семейства;  съвместяването на личния и професионалния живот; реформата в грижата за деца, включително и чрез деинституционализация; социалните услуги за деца и семейства; мониторинга на детската бедност;
  • Активно включване за най-отдалечените от пазара на труда. По-критичните области на действие са: осигуряването на възможности за заетост за младежите; активирането на неграмотни лица, лица без образование и/или квалификация, лица на социално подпомагане; активирането на неактивни и обезкуражени лица; осигуряването на адекватен минимален доход, но запазвайки стимулите за участие в заетостта; социалните услуги за лицата, отдалечени от пазара на труда и други;
  • Равни възможности за най-уязвимите групи в обществото, където специалният фокус е върху хората с увреждания (уязвимото положение на децата и възрастните с ментални увреждания, живеещи в специализираните институции, образованието на децата с такива увреждания, достъпността, заетостта и социалната икономика, подпомагането, социалните услуги и домашната грижа, превенцията на уврежданията и рехабилитацията, др.); ромите (задълбочаването на многостранния подход, активирането, интегрираното образование и услуги, по-добрите жилищни условия, др.) и равните възможности между жените и мъжете;
  • По-добро управление на политиката по социално включване като най-основните направления са: създаване на дългосрочна стратегия по социално включване, създаване на консултативни органи по въпросите на социалното включване, структуриране на дейността за сътрудничество по социално включване на местно и регионално ниво, повишаване на административния капацитет, както и на капацитета на представителите на гражданското общество за участие в цялостния цикъл на управление на политиката по социално включване, др.

Една от най-важните характеристики на плана за 2008-2010 г. е, че наред с конкретните политически цели за периода той ясно поставя и конкретни количествени цели. Те са най-общо в областта на бедността, доходите, образованието, заетостта, деинституционализацията, социалните услуги в общността, социалното подпомагане и разходите за социална защита. 

5. Национална стратегия за демографско развитие на Република България 2006 – 2020 година.

Тази стратегия е основният документ, формулиращ приоритетните направления в областта на демографската политика, насочени към забавяне на темповете на намаляване на населението с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал. Според стратегията едно от основните направления е “преодоляване на последиците от застаряване на населението”, като за изпълнението му следва да се предприемат следните мерки и задачи: развитие на политики за активно стареене, адаптиране на социално-осигурителната система, развитие на системата от социални и здравни услуги и повишаване качеството на живот на възрастните хора.

По-конкретно в задачите, свързани с развитие на системата от социални и здравни услуги и повишаване на качеството на живот на възрастните хора се включват дейности като: приоритетно развитие на социалните услуги по домовете и в общността за сметка на услугите в институциите, подобряване на качеството на живот на възрастните живеещи в институциите, осигуряване на възможности за отдих, спорт, туризъм, и участие в културния живот на възрастните хора, приоритетно развитие на обучението на социалните работници, специализирани в грижа за възрастните хора, насърчаване на участието на неправителствените организации в грижата и предоставянето на социални услуги за възрастни хора.

Друго самостоятелно направление в стратегията е “развитие на солидарността между поколенията”, като сред мерките са предвидени: разпределение на отговорностите, свързани с дългосрочната грижа за възрастните, активно включване на хора в пенсионна възраст е доброволчески мрежи за солидарност и полагане на грижи за най-старите, разработване на схеми за предаване на опита от по-възрастните към по-младите, развитие на обществената чувствителност към проблемите на възрастните хора. 

6. Национална програма за осигуряване на възможности за активно стареене, пълноценно участие на пенсионерите в социалния живот и превенция на тяхното социално изключване - 2009

Тази програма стартира през 2009 г. и бе предвидено нейния времеви обхват да бъде до 2011 г., но бе прекратена предсрочно. Основна нейна цел бе превенция на социалното изключване на пенсионерите и създаване на възможности за продължаване на тяхното активно участие в социалния живот и след пенсиониране. Непосредствени цели на програмата: осигуряване на равен достъп до услуги за пенсионерите, осигуряване на възможности за по-активен социален живот, осигуряване на условия за стареене в добро здраве и за използване на възможностите за развитие в пенсионна възраст.

Програмата предоставя достъп за ползване на услугите на пенсионери над 65 годишна възраст, които могат да се самообслужват. Програмата бе отворена, както за пенсионери, които водят неподпомаган начин на живот, така и за пенсионери, които ползват социални услуги в специализирани институции за стари хора. Сред основните целеви групи на програмата:

·        пенсионери, получавали целеви помощи за отопление през предходната година

·        пенсионери, който ползват социални услуги в специализирани институции за стари хора.

Програмата се реализира посредством предлагане на услуги на пенсионерите за безплатна комплексна социална рехабилитация чрез: почивка и отдих, организиране на социални и културни програми, организиране на ателиета по интереси, рехабилитационни процедури, информиране по въпроси като активно стареене, стареене в добро здраве, права на пенсионерите и възможности за тяхното ползване, други.

Ползването на услугите по програмата бе безплатно за бенефициентите, а финансирането се осъществява чрез Фонд Социално подпомагане”. Към настоящия момент програмата е прекратена.

[1] За целите на документа хора от третата възраст” са всички лица над 65-годишна възраст.

[2] Основните политически и стратегически документи, свързани с формулирането на настоящата Стратегия, са дадени в Приложение 1 – Документи, определящи рамката за предоставяне на социални услуги за хора от третата възраст в България.

[3] Заб. – Услугата не обхваща лица, които са придобили право на пенсия за прослужено време и старост, съгласно Кодекса за социално осигуряване, с изключение на работещите по трудови или приравнени към тях правоотношения.

[4]Въздействие на социално-икономическите фактори върху промяната в здравния статус

сред възрастното население на страни от Европа”, гл.ас. Христо Малешков, УНСС, катедра „Труд и социална защита”

[5] Общинска стратегия за психично здраве на СО 2008-2013

[6] Единствената самостоятелна програма за хората от третата възрастм е "Национална програма за осигуряване на възможности за активно стареене, пълноценно участие на пенсионерите в социалния живот и превенция на тяхното социално изключване", разгледана по-долу в документа.

 



нагоре